Проф. Григор Велев

Какво предизвиква медийната кампания срещу България в Македония и наблюдава ли се корупционна практика при даването на българско гражданство – това коментира пред Агенция “Фокус” кандидат-президентът и лидер на "Целокупна България" проф. Григор Велев

Фокус: Проф. Велев, в последните месеци се наблюдава целенасочена кампания срещу България в македонските медии. Защо Македония показва такова отношение към България преди приемането ни в Европейския съюз?
Проф. Григор Велев: Тази антибългарска кампания не е от вчера. Тя е от момента на създаването на т. нар. Македонска Народна Република - 1945 година, когато с декрет се създават македонската нация и македонският език. А от това произтича формирането на македонска история и т.н. Всичко това се прави на антибългарска основа. В продължение на десетилетия създадената група от македонстващи или така нарeчените сърбо-комунисти, които налагаха с огън и меч политиката на антибългаризъм, е силно стресната от политическия ефект на влизането на България в Европейския съюз. Влизането на България в Европейския съюз обрича до голяма степен влизането на Македония в Европейския съюз да бъде по-проблематично. Проблематично, защото национално мислещите българи не биха се съгласили да ходатайстват за влизането на Македония в Европа с този “багаж” от антибългаризъм, от толкова много злоба и настървение срещу всичко българско. Очевидно ние ще трябва по нов начин да разгледаме българо-македонските отношения.
За пръв път се поставя въпросът, че ако те не са коректни към България, ние ще си помислим по въпроса за ходатайството. Това предизвика вълна от недоволство срещу легиона на македонските еничари. Това е основната причина. Те виждат, че краят на тяхното царство и на тяхната демагогия наближава, защото все по-голяма част от народа на Македония е в процес на една мощна ребългаризация, т.е. освобождаване от комплексите на миналото и търсенето на своите истински национални корени.
Фокус: Как България трябва да отговори на подобни нападки в чужди медии?
Проф. Григор Велев: Трябва да разделим кампанията на две - кампанията срещу България в Македония и кампанията срещу България в някои медии на страни от Европейския съюз. Аз имам предвид преди всичко две държави - Англия и Германия. В тези държави упорито се насажда недоброжелателство. Имам предвид твърденията на някои македонски журналисти, че влизането на България в Европейския съюз ще създаде много големи проблеми на страните от Англия, Германия, Франция и др., тъй като българите не били достатъчно културни, не са възпитани. Едва ли не те носят белезите на старото варварство, както някога преди християнизацията на България и че това е един народ, който ще пречи на нормалното развитие на всякакви процеси - културни, икономически, социални, политически и т.н., т.е. ние ще бъдем хората, които ще пречим на нормалното развитие на Европейския съюз. Това е една пропаганда, която е плиткоскроена и тя няма да може да намери своето оправдание или аргументация по-нататък. Същото нещо се отнася за Германия. Имаме много дълги, традиционни връзки с Германия. Голяма част от германския народ познава психологията на българите, като се има предвид, че сме воювали в две войни заедно с тях. Имали сме огромен икономически обмен, но въпреки това някои техни вестници се поддадоха на подобни внушения и смятат, че ние ще се отразим неблагоприятно върху социалните процеси на Германия - нещо, което не е вярно. И третото, което се използва, това е значителната маса от цигани, които наистина нахлуха в Европа и до голяма степен ни компрометираха със своите кражби, със своето аморално поведение. Ето например Австрия казва за присъединяването на България “да”, но ако може без нейните цигани, защото само за 2 месеца около 350 джебчии деца са върнали в България. Аз смятам, че това е нормален процес на злоба и завист на онези, които не желаят България да влезе в Европейския съюз, но въпреки това ние сме народ с история, с ценностна система, която се познава от голяма част от тези страни. Така че това едва ли би могло да ни попречи.
Фокус: Една от най-дискутираните теми в Македония е безразборното според съседите раздаване на български паспорти. Има ли такова нещо? Има ли корупция при процедурите за получаване на българско гражданство?
Проф. Григор Велев: Аз преди малко казах, че в момента в Македония се развива един мощен процес на ребългаризация. Известно е, че непосредствено след 45-та година, т.е. след декрета за създаване на македонската държава и нация, започна един мощен процес на прочистването на всичко българско.
Т. нар. шпиц-команди са имали за задача да изчистят всички българи, които активно са сътрудничили на българската власт по време на периода 42-45 година. В резултата на това 25 000 българи са били избити в рамките на около месец и половина. След това започва един мощен процес на прочистване на българо-мислещите или българофилите. 145 000 българи от Македония са били изпратени в концлагерите на Югославия. Така че почти всяко второ или трето семейство на Македония е пострадало от тази акция, което довежда до една страшна страхова психоза. Дори моите роднини, когато говорим на публични места, казват: “Ние сме македонци, нямаме нищо общо с българите”, но когато се съберем в къщата, тихо ми казват: “Много те моля, няма да се сърдиш, нямаме друг начин да декларираме това, защото ще ни преследват”. Очевидно този страх през тези 15 години вече отшумява и огромната част от населението на Македония и особено сред интелигенцията вече свободно декларират националната си принадлежност към българската нация. Този процес на ребългаризация се съпровожда и със стремежа да получат и българско гражданство.
Интересно е да се каже, че в България този огромен интерес и стремеж да се получи български паспорт се посрещна по коминтерновски. Тъй като голямата част от администрацията, която се занимава с даване на паспорти, са хора с възпитание от времето на тоталитарния режим, които продължават да разглеждат македонците като не-българи. Какво е интересното? Въведоха 15 документа, които правят изключително трудно получаването на българско гражданство. Това породи една огромна корупция. Оказа се, че възникнаха т. нар. посредници - предимно това са адвокатски кантори в Македония, които срещу пари, които започваха от 500 евро, а вече 2 500 евро, за да се добие български паспорт. Очевидно, че тези пари не остават в тези кантори, а те се дават на българските чиновници, защото тези, които платят 2 500 евро, получават до няколко месеца паспорти, а тези, които не платят, чакат 2 и повече години. Когато ние казваме, защо се създават такива пречки, отговорът е, че ние трябва много внимателно да следим да няма наркопласьори, да няма криминално-проявени и т.н., нещо, което е достатъчно да се провери само с един документ - съдебно свидетелство от съответния съд.
Още нещо се твърди - че този стремеж за получаване на български паспорт е свързан със желанието им да отидат да работят на Запад. Аз лично не виждам нищо лошо в това. Хиляди българи отидоха - статистиката казва 800 000, на Запад. Но има друго нещо, което коминтерновците не могат да разберат, че те ще отидат на Запад не като македонци, а като българи. Това е фундаменталното различие.
Фокус: Това според Вас добре ли е за България?
Проф. Григор Велев: Добре е. Изключително добре е. Мога да Ви кажа и нещо още по-интересно. Статистиката показва, че 60% от тези, които са подали документи, са на възраст над 55 години, т.е. те са аутсайдери на борсата на труда. Въпросът е тогава, защо искат да получат български паспорт? Искат да получат, защото искат да си припознаят българската национална идентичност. Те искат морална подкрепа в този труден период за населението в Македония, което е подложено на непрекъсната агресия от албанците. Те просто се чувстват българи. И ние правим всичко възможно да им откажем това тяхно желание. Нека да Ви кажа и още един друг интересен факт. Аз имам точни сведения, тъй като имам контакти с хора от висшия ешелон на властта в Македония, че първите, които получиха български паспорти в Македония, са всички висши служители на службите за сигурност в Македония. Днес няма министър или заместник-министър в Македония от български произход, който да не е получил български паспорт. Има една стара поговорка - когато корабът потъва, плъховете първи го напускат. Има още един по-куриозен въпрос. В България следват между 4 500 и 5 000 македонски студенти. Това, което е интересно - в научния център, който аз ръководя, за национална стратегия, идват много хора и казват “ние сме лежали в концлагерите като българи и нашите внуци, които идват да следват в България, ги карат да плащат, въпреки че имат български паспорти по 3 500 долара, а децата на нашите мъчители, т.е. служители на УДБА, всички получават в България държавни стипендии”. Ние направихме проверки и се оказа, че е истина. Пита се, какъв е феноменът? Очевидно остатъците от бившите служби на Държавна сигурност в България и на македонските УДБА, които са комунистически служби, си правят добра услуга. Веднага обслужват децата им, като им дават български паспорти, въпреки че и тези деца, макар и да завършват в България, продължават да ругаят България. Това са феномени на парадокса, които могат да се случат само в България.
Ще кажа още нещо - 1941 година излиза Закон за българското поданство на всички граждани на новоприсъединената област - това е Вардарска Македония, от български произход. Те стават български поданици. Но кое е интересното? Справката на нашата юридическа секция към центъра показа, че този закон не е отменен и до ден днешен. Т.е. всички граждани на Република Македония от български произход са си български граждани. Т.е. достатъчно е да се подаде една молба, в която да се потвърди желанието им да си останат български граждани. Тези, които не желаят - тяхна работа. А ние правим всичко възможно в духа на Коминтерна, да докажем, че те не са българи. Това се посреща с много голяма обида от гражданите на Македония. Аз съм обходил цяла Македония многократно на шир и длъж. Дори съм открил българска книжарница в Скопие, в продължение на две години и направиха чудо да я закрият. Тя се превърна в център на българщината и хората се удивяваха, защо към тях се държат така враждебно българските държавни власти. Това е остатъчен синдром на миналото, на тоталитарния режим, когато ние казваме “те са македонци, те не са българи”. И аз съм безкрайно удивен, че г-н Георги Първанов - президентът, в продължение на петте си години на управление никога и никъде не каза една дума срещу т. нар. “еничари” в Македония, които непрекъснато възпроизвеждат едни и същи лъжи срещу България, не каза никога една дума. Сега, когато наближиха изборите, казва: “Не, ние трябва да се държим по-твърдо. Не агресивно, но по-твърдо към техните претенции”. Какво значи това? Не може да има по-твърда или по-агресивна позиция. Има или българска, или небългарска позиция по отношение на македонския въпрос.
Цветомира ГЕОРГИЕВА