София 13.02.2008

 

Защо Косово трябва да обяви независимост.
Защото това е единствената възможност Македония и Западните Български Покрайнини да не бъдат албанизирани. Безусловно единствената.

В момента албанската популация неконтролируемо залива Македония – при липсата на очертана и отбраняема граница по Шар планина, между Македония и Косово - в Гостивар, Тетово, Дебър, Струга, че и Кичево (иначе изконни български територии в миналото) процесът е почти завършил. От север, през Скопска Черна гора, селата Арачиново ( иначе квартал на столицата), Танушевци (на практика в Косово, на теория в Македония, 42 км от центъра на Скопие) албанското население се увеличава в почти геометрична прогресия. Самият град Скопие е втори, ако не първи, по големина албански град.

Същото е положението и в т.нар Южна Сърбия по долината на река Българска Морава в общините Медведжа, Прешево и Бояново (по сръбски Бояновац) са почти напълно албанизирани, т.е изгубени за Сърбия. На практика първият що годе сръбски град по Морава от македоно-сръбската граница на север е Враня, областния административен център на Босилеград. Българските Западни Покрайнини вече граничат с албански общини. 70 км и един проход - Бесна кобила делят албанско Прешево от българския Босилеград. Въпрос на време е заселването на албанци в българските общини и респективно изселването на българите от там. Така на практика ще загубим за българщината окончателно и безвъзвратно изконни български земи, незаконно окупирани от Сърбия след Ньойския диктат.

Защо независимостта на Косово е полезна за България.

Защото ще затвори албанския въпрос в границите на Косово. И ще очертае граници на Косово. Споменах по- горе, че понастоящем границата между Сърбия и Македония не е призната от албанците в Косово и те се чувстват свободни да се движат насам-натам без притеснения и формалности. Едно признаване на независимост за Косово ще изчерпи кредита на търпение в средите на т.нар международна общност по отношение на албанските искания и претенции. И ще затвори процесите в Косово и Косово в сегашните му граници. В противен случай пълзящата албанизация ще превземе и Македония и Западните Български Покрайнини. България може и трябва да замени признаването на косовската независимост с признаването на забравеното българско национално малцинство в Косово, на брой около 40 000 в общините Призренска жупа и Гора и българското малцинство в Албания. Това ще ни отвори възможността да искаме културна и административна автономия за българите в тези територии. Сред това малцинство в момента усилено работи македонистката пропаганда, също както и сред българското малцинство в Албания. България може и трябва да изиска от партньорите в ЕС и НАТО възможност и гаранции за защита на българските национални интереси в Македония в замяна на нашето признаване на косовската независимост. Това ще рече засилено участие на България в процесите на присъединяване на Македония към НАТО и ЕС. Ще рече и поставяне на условия от страна на България към правителството в Македония за промени в конкретни сфери в хода на тези процеси.

Конкретно условие – промяна на учебниците по история, печатани в Скопие и безусловно отпадане на всички отрицателни,злонамерени и обидни квалификации и внушения, свързани с България и българския народ.
Конкретно условие – признаване от страна на правителството на Македония на българския характер и произход на населението в географската област Македония до 1944 година и прекратяване на злоупотребите и фалшификациите на българската история.
Конкретно условие – прекратяване на „говоренето на омразата” в македонското общество по отношение на България.

Защо независимостта на Косово няма нищо общо с Родопите.

Защото 94 % от населението на Косово понастоящем е етнически албанско и несръбско. Населението в Родопите е българско в огромното си мнозинство. Не може и не трябва по никакъв начин да се правят сравнения между двете области. България, като държава, трябва да си извлече поуки от това как Сърбия загуби Косово и да не повтаря тези грешки. Тактиката на затаяването и отлагането на един проблем обикновено води до неговото задълбочаване. В случая сравненията между Косово и Родопите и отлагането на този въпрос пред българското общество работят само в полза на турската и ислямските пропаганди в Родопите. Тезата „Трайте за Косово, да не загубим Родопите” е дълбоко погрешна, защото предполага, че в Родопите живеят небългари, така както в Косово не живеят сърби. Което не е вярно – в Родопите живеят българи и малка част етнически турци, в Косово - 95% албанци.

Защо тезата, че сърбите са ни „православни” и „славянски” братя е невярна, вредна и опасна за България.

Защото не е вярна. От времето на борбите за национално освобождение на българския народ от турско робство, Сърбия многократно и последователно е доказала, че нито „православието”, нито „славянството” я спират да превземе и окупира чисто и изконно български земи. Като се започне от окупацията на Зайчар и Кула, през Ниш и Пирот, през сръбското нашествие от 1885, през окупацията на българска Македония през 1913 и извършения геноцид над българското население там, чак до незаконната окупация на Западните Български Покрайнини след Ньойския диктат. Ясна и последователна противобългарска политика. Без славянски и православни сантименти. Сърбия в момента плаща сметките за музика, поръчана в началото на миналия век. Няма никаква причина България да застава на страната на един свой последователен неприятел и да брани неговата условна териториална цялост. Напротив, българският национален интерес изисква последователното разпадане на Сърбия и отделянето на незаконно окупираните от нея чужди земи. Като Западните покрайнини и Войводина.

Обобщено – осъзнатият български национален интерес изисква българското правителство да признае независимост на Косово, като в замяна защити българските позиции и в Албания и в Косово и в Македония.

Ангел Джамбазки