КАПИТАН СТАМАТ ИКОНОМОВ

ВИДЕН ДЕЕЦ И ЧЛЕН НА ГБТ НА ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

(18.06.1866 – 12.09.1912 г.)

            Стамат Георгиев Икономов е роден на 18 юни 1866 г. в гр. Малко Търново. Произхожда от заможно семейство. Баща му служи като свещеник в Малко Търново. Първоначалното си образование получава в родния си град, а гимназия завършва в гр. Варна. След гимназиалното си образование постъпва и завършва Военно училище в София. Участва в Сръбско-Българската война през 1885 г. и за проявен героизъм е награден с орден за храброст. Повече от 15 години служи като офицер в различни части на българската армия (3-ти конен полк, 10-ти пехотен полк, 22-ри пехотен полк) и достига войнското звание капитан. Скромен, мълчалив и с радикално-демократични разбирания. Войните в казармата, към които проявява бащинско държание, го обожават и хранят скъпи спомени за него.

            В навечерието на Преображенското въстание, капитан Стамат Икономов се уволнява от армията по собствено желание, за да се отдаде всецяло на национално-освободителната борба в родния си край. През пролетта на 1903 г., в продължение на повече от един месец, той прекарва на лагер в местността “Воденицата на Петка Чорбаджиев”, известна по-късно като “Воденицата на Петко Росен”, край с. Гергебунар (дн. Росеново), Средецка община, където води военна подготовка на четниците от най-голямата чета на Преображенското въстание.

            След завършване на подготовката, четата предвождана от Лазо Лазов пресича границата и се отправя за “Петрова нива”, за Конгреса на “Странджанско Оборище”. Оценявайки военните познания и организаторските му способности, на конгреса на “Петрова нива”, Стамат Икономов е избран в състава на Главното ръководно боево тяло (ГРБТ), редом с Михаил Герджиков и Лазар Маджаров.

            Въпреки офицерския си чин, капитан Стамат Икономов не проявява претенции за някакъв пост в предстоящото въстание. По време на въстанието, той е в района на селата Узункьой и Инджекьой, Визенско, където организира нападението над турските гарнизони.

            В спомените си Хр. Силянов споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството на ГБТ се завежда спор за тактиката на бойните действия. Капитан Стамат Икономов предлага с обединени усилия да се нападне първо околийския център в Малко Търново, с което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт, докато Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Христо Силянов са против. Така становището на болшинството налага тактиката на разпокъсаните действия в отделните селища.

            По-късно се отчита погрешността на тази стратегия и се признава, че Стамат Икономов е бил на прав път в преценките си.

            След поражението на Преображенското въстание, Стамат Икономов продължава да участва активно в тракийското движение. На конгреса на Одринския окръжен комитет във Варна (14-17 февруари 1904 г.) той е избран отново в ГРБТ. През 1907 г. Икономов заедно с Лазар Маджаров навлиза с чета в Одринско, но поради заболяване се връща в България. След хуриета на младо турците (1908 г.) ООРК свиква Конгрес в гр. Одрин на 31 декември 1908 г., на който Стамат Икономов, присъства като делегат и е избран за председател на Пленарните заседания и включен в състава на Окръжното ръководство.

            В навечерието на Балканската война Стамат Икономов е в София, където обитава малка стаичка под наем в кв. “Овча купел”. Здравословното му състояние обаче е силно разклатено и на 12 септември 1912 г. умира сред голяма беднотия.

            Така напуска тракийските редици един изключително скромен и родолюбив, отдал изцяло себе си борец за свободата на поробена Тракия, без всякакви претенции за материални облаги.

            За него в пълна сила важат Ботевите стихове: “Умря сиромаха за правда, за правда и за свобода”.

Тракийско дружество “Антим Първи”

гр. Бургас