Докато споровете относно произхода на различни и, меко казано, странни находки по българските земи продължават, в недрата им чакат да бъдат открити и изследвани още стотици предмети или цели постройки и съоръжения, носещи тайните на легендарни епохи.

В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида. Това твърди в книгата си “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев. Съветник на Людмила Живкова и шеф на отдел “Културно наследство” по време на нейното управление като министър на културата, Мутафчиев е участник в археологическата експедиция, която се отправя към Малко Търново през 1981 г., за да изследва загадъчната гробница.
Мутафчиев има както привърженици, така и противници. Нормално за подобна теория, която в случай на достоверност би преобърнала представите ни за света и човечеството. Тези, които го поддържат, смятат, че в гробницата в подножието на връх Градище в Странджа е погребана богиня с глава на котка. Отнасят строителството към VIII в. пр. н. е. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет били заключени огромни знания за Земята, Космоса и произхода на човечеството. Това била заявила Ванга, според Мутафчиев, когато й занесли картата на мястото. Пророчицата от Петрич уточнила, че погребаната жена държи жезъл от извънземна материя. Много отдавна били дошли по вода от Египет строителите на пирамидата. Високи и стройни, с черни коси, те носели маски, подобни на кукерските.

ПРОЗРЕНИЕТО НА ВАНГА
Дали това прозрение на Ванга е накарало Людмила Живкова да организира експедицията за проучване на гробниците в района на Малко Търново? Публична тайна са пристрастията на дъщерята на тогавашния първи през определен период от живота й към тайните и загадките на отвъдното и мистиката на религиозни системи като будизма например. Доколко те отвеждат до истината за произхода ни днес е важно не само за личната биография на Живкова, но все повече и за България.
Колкото и да ни се иска легендите и слуховете, както и т.нар. разкази на очевидци, да изяснят нещата - какво точно лежи под Странджа в района на Градище може да стане ясно само след мащабно археологическо проучване. Защо ли след толкова години обаче никой не се е решил да инвестира в подобно начинание? Първи и единствени засега си остават опитите за разкопки през пролетта на 1981 г., откъдето тръгват и всичките митове и легенди около загадъчното място.

ВИДЕНИЕ ВЦЕПЕНЯВА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ
Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление – след изгрева на луната на фона на планината се появяват две фосфоресциращи човешки фигури - едната на трон, а другата изправена зад него. Мутафчиев и колегите му се вцепеняват от ужас. При последвалите разкопки експедицията им открива вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. Сред обявените находки вниманието привличат два камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. На около 2 м след входа откриват и дупка в пода с формата на окръжност, която прилича на кладенец. Толкова засега.
Независимо от секретността на проекта и протекциите на Живкова, не закъснява и намесата на Държавна сигурност, която взима обекта под своя опека. Факт е, че каквото и да има или да няма на това място, то дълго време е било зорко пазено от военните. Внезапната смърт на Людмила слага край и на каквито и да било проучвания.

ДРЕВНИ КАРТИНИ И КОСМИЧЕСКИ КОРАБИ
В началото на юни 1972 г. изследователят Райко Сефтерски проучва предоставени му от двама специалисти от Института за български език при БАН 160 фотоснимки на изображения от врачански пещери.
Най-късните рисунки, носещи следи от религиозни култове и всекидневни битови сцени, датират от периода ХIII-ХVIII в. Сред най-стария културен пласт (IV и III хилядолетие пр. н. е.) Сефтерски забелязва мотиви, които по думите му “стоят извън битието на предшестващите ни етнически културни пластове”. Той отъждествява странните рисунки с космически технологии и различава на една от графиките, издълбани с тънко острие, излитаща ракета с контейнер и приземяващо се парашутоподобно съоръжение с въжета, възел и товар. Сефтерски открива и композиция на загадъчна писменост, издълбана върху едрозърнестия пясъчник на скалата, и рисунки-таблици, които според него наподобяват електронноизчислителни схеми. Изследванията показват, че графитните изображения, подобни на тези от с. Градешница (Врачанско) и с. Караново (Новозагорско), са едни от най-старите в Европа.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ
За изпреварили с хилядолетия достиженията на съвременната астрономия познания свидетелстват и откритията в разположената край Исперих (Североизточна България) местност Сборяново. В резултат на обширни археологически разкопки и проучвания са разкрити над 150 тракийски могили, най-известната от които е тази близо до с. Свещари. След картографиране на това древно културно средище се оказва, че отдалечените точно на 1900 м помежду си над 150 могили са разположени така, че от птичи поглед се оказват земна проекция на 9 от видимите на нощното небе съзвездия. Изумителните познания за всемира на нашите предци се потвърждават и от проучванията на специалисти от Националния астрономически институт, открили върху каменното плато Белинташ на 30 км югоизточно от Асеновград “най-старата звездна карта в света” с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни тепсии древните инженери са “картографирали” всички познати на съвременната наука съзвездия във вид на изрязани в скалата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния масив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския сфинкс.

КАКВО Е “СТРАЖЪТ НА СВЕТИЛИЩЕТО”?
Монументът е наречен “Стражът на светилището”. Предполага се, че мегалитният комплекс е съграден от тракийското племе беси в чест на бога на живата природа Сабазий. И днес очевидци уверяват, че в нощта над мистичното светилище често е забелязван странен припламващ огън и са прелитали големи светещи кълба в посока към Кръстова гора.