Несъмнено, България загуби ХХ-ти век. Изманият стопански подем в началото на столетието и обявяването на независимост през 1908г. бяха  проблясъци в рамките на една напълно погрешна геополитическа стратегия на българското държавно ръководство- Балканският съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора, покровителстван от Русия. Трагичните за българите  резултати  от  Балканските  войни (1912-13 г.), са само следствия  на  тази погрешна  геополитическа  доктрина.                          Балканският  полуостров е един кръстопът, мост между два големи материка. От най-древни времена , народите в своето движение  са предпочитали този път. Ключът за владеенето на Балканския полуостров , обаче , всякога се е намирал у българите.

      За завладяване на Цариград и Проливите Русия води ред войни с Турция в продължение на целия XIX-век. Все още в България се намират наивници, които вярват че през 1877 г. Русия дойде на Балканите, за да “освобождава” българите. Даже датата на подписването на руско-турския мирен договор в Сан Стефано-  03.03.1878 г.  се чества като български национален празник! Самостоятелна България от гледна точка на руския империализъм бе огромна геополитическа грешка. Руските държавници не можаха да приемат, че ние българите, като наследници на древните траки, сме законните господари на Балканския полуостров.

      От друга страна Кайзерова Германия също имаше своите интереси на Балканите. Като могъщи индустриални страни , Германия и другите немски държави имаха нужда от пазари за своите промишлени стоки, но за тях Балканите са и път за стоките им към Мала Азия, арабските и ислямски държави, Индо-Китай. При това германската външна политика и днес е заинтересована от силна и могъща България.

      Изграждането на дунавската коалиция на Централните сили по време на Първата световна война бе важна стъпка в тази посока. Кой български политик тогава  успя да проумее, че оста на Централните сили бе всъщност сериозен опит за възраждане на Атиловия хуно-готски съюз от V век сл. Хр.?

      Първата световна война бе война за пазари. Могъщата някога Британска империя , в края на XIX- век изгуби окончателно световното си лидерство. Затова пък Германия, доскоро разкъсана на десетки малки държавици,  започна да й отнема пазар след пазар , със своята по-евтина и по-качествена стока. Тук е важно да се разбере, че от воденето на двете световни войни интерес имаха изключително страните от Антантата.

     През 80-те години на XIX-ти век се стигна до големия план, предвиждащ съюз между Англия и Франция с Русия , с цел- разрушаването на Централна Европа. Планът предвиждаше провеждането на “социалистически експерименти” в Източна Европа и създаване на федерация на Балканите. Панславизмът бе едно политическо и културно движение, което трябваше да обслужи империалистическите стремежи на Русия и Западните сили. В този смисъл болшевишката революция през 1917 г. не бе нищо друго освен продължение на реформите на Петър Велики.(4)

      В тази сложна обстановка, която възниква около нас, ние българите имаме своята важна историческа роля- подобна на тази, която са имали нашите прадеди по времето на Кан Омуртаг спрямо Свещения Римски Райх. Географията е  политически активна, тя притежава своя политическа самостоятелност, която крупните търговски центрове- Лондон, Брюксел, Ню-Йорк или Париж , не могат да й отнемат.

      Германия и България са двете страни на едно и също нещо, на една и съща борба. Това категорично бе потвърдено от  двете световни войни през ХХ-ти век , но малцина в България го разбраха. Вместо да действат в тази единствено благоприятна за българското развитие посока,  управниците в България установиха дипломатически отношения със СССР през 1934 г. , като по този начин признаха за легитимна болшевишката доктрина и подготвиха почва за ново поробване на българския народ. Нещо повече,  недостойни български военачалници, вместо да организират защитата на българските земи срещу прииждащата Съветска армия през 1944 г., обърнаха българското оръжие на Запад и се юрнаха да воюват в угода на болшевизма срещу своя естествен германски съюзник. Това е една забрала гнойна рана в българската народностна душа, която докато не се почисти и дезинфекцира, като нация и цивилизация, ние българите, никога не ще можем да продължим напред.

       Вместо да търсим и преоткриваме себе си , вместо да градим държавата си върху основите на българското обичайно право, след 1878 г. приехме в своя национален живот чужди на българския народностен дух, “модерни” модели на обществени отношения, които ни докараха само нещастия и беди.

Днес положението в България с нищо не се е променило. Това обаче не извинява никого!

        Какъв смисъл имат доказателствата , че сме били велика цивилизация, ако днес не сме адекватни на историческите реалности? Какво значение имат безбройните факти, че сме били хилядолетна култура , ако днес не сме в състояние да посрещнем новите предизвикателства на времето?