Зоя Андонова
д-р по философия

в-к "Македония", бр. 7, 18 февруари 1998 г.

Една стара арменска мъдрост казва: "Замръзналата змия ше ухапе този, който я стопли."

Нещо подобно направиха гръцките медии по повод на жеста на България да върне Паисиевата история в българската обител "Зограф". Ето какво пише в крайнодесния националистически вестник "Стохос" от 14 януари: "Вчера върнаха в Света гора известния "ръкопис на Паисий", който бяха откраднали и пренесли в София агенти на българската разузнавателна служба, представящи се като калугери в манастира... На мястото на ръкописа бяха поставили копие, изготвено от агенти вътре в манастира (к.м.). Бълварварите по този начин успяха да се сдобият с книгата за рождението на нацията." Този сюжет в един или друг вариант се прокрадва и в другите гръцки вестници, които разкриват намеренията на Гърция отново да атакува и сложи ръка върху българската светиня. И все пак, ако писанията в "Стохос" можем да отминем с пренебрежение и не отдадем внимание на епитетите, отправени към нас, че ние сме "хитри варвари" и че църквата ни има за калугери в "Зограф" агенти на разузнавателните ни служби, не по същия начин можем да замълчим на писанията в другите по-атворитетни вестници, някои от тях отразяващи и официалната политика на Гърция.

С кратък материал под заглавие "Ценност се връща в Света гора" от 13.03 т.г. в. "Катимерини" отбелязва, че "Историята на Паисий е една византийска ценност (к.м.), открадната по тайнствен начин". Странно как Паисиевата история е могла да стане "византийска ценност", след като тя е написана през 1762 г., а Византийската империя престава да съществува през 1453 г.! А в. "Елефтеротипия" твърди, че "връщането на ръкописа според атонските монаси не се счита за събитие от особено значение, но те са настоявали да се върне, защото е откраднато от монашеската държава" (к.м.). Монасите настояват България да върне и останалите 400 ръкописа на манастира "Икосифониса" в Драма, които се намират в института "ив. Дуйчев". И по-нататък: "Историческата стойност на ръкописа не е голяма (к.м.). Той е един от 15 000 ръкописа, които са били сътворени по време, когато е писал Паисий и се е намирал в манастира."

По-умереният тон на в. "Пондики" от 14.01 в статията му "Въпросителни около връщането на реликвата "История на Паисий" не скрива обаче същите намерения - да се постави под съмнение българската принадлежност на манастира и да се прокара идеята за българската му окупация. Нещо повече: На въпроса, зададен от самия вестник, защо беше върната историята, се казва следното: "За тях (т.е. за българите) тя е исторически документ, а за нас е нищо. Българите през отоманската империя бяха изпаднали в летаргия. Много малко спомени съществуваха за тях през онази епоха. "Историята на Паисий". т.е. славянобългарската история ги съживи до определена степен независимо от това, какво твърдят тези, които са я изследвали, че е изпълнена с исторически неточности и се базира предимно на фантастични представи, отколкото на научната действителност." И още: "Две са възможностите" Пангалос (под натиска на Психарис) - гражданският управител на Света гора - да е убедил политическото ръководство на България, обещавайки й помощ в области като присъединяването в НАТО и ЕС, от което имат толкова голяма необходимост съседите ни." Или пък, "Българите да са получили в замяна нещо. Какво искат постоянно? Те да ремонтират щетите в манастира, затвърждавайки де факто българската окупация и собственост, и да доведат много свои съграждани като монаси в светата обител."

Добронамереният български жест за връщането на Паисиевата история Гърция използва отново да посегне върху свещени части от българската история. От коментарите в гръцката преса може да се разбере, че те се опитват да създадат нагласа сред Вселенската патриаршия и гръцкия политически елит за ново настъпление за заграбване на "Зограф".

Няма да е излишно да напомня, че статутът си на български манастир "Зограф" има още от средновековието и никога не го е губил. В така наречената "Свободна зографска грамота от XIV в." се съобшава, че "при царуването на Лъв Мъдри, държащ благочестивите хоругви на християнската вяра, в неговото царство живели трима братя, които били из града Лихинидон, сега от всички наричан Охрид. Те се поселили в светата Атонска обител... и построили обител през 919 г. Техните имена са Моисей, Арон и Иван Селима." В този дух са и свидетелствата на епископ Порфирий Успенски в книгата му "Второе путешествие по Святой горь Атонской" (1877 г.).

От втората половина на X в. (980 г.) в друго свидетелство (продавателният акт - омология), което на гръцки за продажбата на килията "Свети Апостоли", се казва, че манастирът е български.

По същото време, когато се построява манастирът, царуват Борис и Симеон.

Стремежът да се сложи ръка върху манастира "Зограф" не е от днес или вчера. Тези стремления имат далечни стратегически цели. Известно е, че съдбата на тази българска обител е тясно свързана със съдбата на българското царство. Запазените документи свидетелствуват, че българските царе, доколкото са им позволявали обстоятелствата, са покровителствували манастири и са били техни ктитори. В това отношение Иван Асен и Иван Александър правят много за опазването и съхраняването на тази българска светиня.

Преживял превратностите на времето и кръстоносните походи, и османското робство, и сравнително мирния период през Възраждането, "Зограф" е бил и е твърдина на българския дух и на християнската вяра.

Непрекъснатите набези към "Зограф" имат далеч по-големи амбиции. Ликвидирането му е ликвидиране на страници от българската история. Дошло е време не да топлим змията, а да й отнемем смъртоносната отрова.

Обърнем ли страницата на материалното състояние на "Зограф", ще бъдем изумени от факта как един богат и пребогат манастир е доведен до положение да няма средства за нормален и цивилизован живот. Не е безинтересно да отбележа, че разни люде през различни времена по един или друг начин са изземвали богатствата му.

Посегателствата върху собствеността на манастира от гръцка страна, а оттам и върху българското присъствие в тези райони, в които той е имал метоси, започват от 1920 г. Тогава атинското правителство със закон отчуждава зографските имоти в Гърция, намиращи се на Халкидическия полостров, о. Тасос и Гумендже. По-конкретно това е метохът "Клара Мария", находящ се на 60 км югоизточно от Солун с 16 000 декара обработваема земя и обширни постройки, метохът "Ормилия", дарен на "Зограф" от цар Иван Александър, метохът "Касандра" в самия Касандрийски полуостров. Пак в Лонгоския полуостров се е намирал и зографският метох "Лонгос", който също е отчужден. Това са имоти с хиляди декари обработваема земя, маслинови гори и полета. Най-старият метох, собственост на манастира, "Йерисо" е отчужден. А знае се, че в продължение на столетия тук до началото на века са живели българи. Там, в манастирската черва, е било съхранено и прочутото "Зографско евангелическо евангелие". Наред с гореизброените метоси са отчуждени и метосите в селата Рахони, О Булгаро и метохът в Гумендже. За всички тези богатства днес никой не говори и никой не пита къде са парите и за какво са изразходвани. Не трябва ли, ако не са били дадени на "Зограф", да се започне издирване и да се огласят резултатите от него.

Наред с това Българската православна църква трябва да потърси и даде отговор чии са някогашните зографски имоти в България и къде са средствата от тях, които никак не са малко:

- Четириетажно здание на бул. "Драгоман" и ул. "Екзарх Йосиф", построено през 1925-1926 г.
- Четириетажно здание в Пловдив на ул "Петко Каравелов" и ул. "Търговска" с параклис на цар Борис, построено през 1931 г. и осветено през 1936 г.
- Стара постройка във Видин - бивш манастирски метох на ул. "Пеюва".
- Старият манастирски метох в Солун на улица "Хиподромос".
- Триетажна сграда в Солун на ул. "Виа Игнатия".

Крайно необходимо е да не се мълчи за имотите на "Зограф" и да се тръби за неговата безкрайна бедност. Съдбата на манастира "Зограф" е не само политика, но и много пари, потънали през годините незнайно къде. Може би затова някои не искат да се вдига много шум около "Зограф" днес, когато законът за реституция е в сила.

Паисиевата история трябваше да се върне в "Зограф". Прав е българският президент П. Стоянов. Там е нейното място. Но наш дълг е да изискаме от гръцката държава да разреши да се ремонтира манастирът, а не да се примиряваме с отказа й от 1995 г., когато ни беше отказано българска строителна бригада да възстанови западащата и рушащата се сграда на Светата обител. България повече не бива да мълчи. Мълчанието в политиката не ражда приятели, а врагове! Доказаха го гръцките медии. Изтече времето на компромисите. Сега е ред на настъпателна и принципна политика в защита на българската духовност, култура и исторически идентитет.

Наред с това българското правителство и Българската църква ще трябва да създадат специална комисия, която всестранно и откъм материално, и откъм духовно богатство да направи оглед на състоянието на "Зограф".

Само така в "Зограф" отново ше закипи живот. Истински духовен живот, където на ротационен принцип ще отиват високообразовани български монаси и ще се трудят в "полза роду" и в защита на българската духовна и православна култура.

И от това не може да ни лиши никой въпреки плахите опити на Гърция да ни злепостави по какъвто и да е повод, какъвто е случаят с "Паисиевата история", пред международната общественост. Но този й опит не успя. България показа, че цивилизовано връща онова, което беше пренесла в своята орязана и осакатена родина след Междусъюзническата и Балканската война. Сега е наш ред да известим, че отстъпки с българската история и свети места няма и не можем да правим. България има достоен народ и достойно минало, което някои се опитват от десетилетия да заличат. Добросъседството ни, което искаме да съхраним, по никакъв начин не е отказ от онова, което ни принадлежи като духовно пространство.