Той има съдбата на хиляди българи, останали в Егейска Македония след Балканската война от 1913 а. Тогава районите на градовете Костур, Лерин, Воден, Кукуш и др.са завладени от Гърция и започва асимилация, която не е секнала и до днес.
На 12 ноември т.г.екип на в. „Нощен Труд" посети град Воден, днес Едеса, и се срещна с гръцкия гражданин Николас Стоидис. Стоидис е председател на организацията „Български човешки права в Егейска Македония”, но не знае български и разговорът ни се провеждана английски.
Баща му се казвал Михаил Стоянов, родом е от Воден, а майка му Ленка е от Варна. Всички те са прекръстени с гръцка фамилия Стоидис.
През 1992 г. синът им дръзва да възстанови българското име на рода си-Стоянов. Оттогава животът му се преобръща с главата

Максим КАРАДЖОВ

- Как е името ви по паспорт?
- Николас Стоидис, опитах се да го променя на Стоянов, но гръцката държава ми отказа. Те казаха, че нямам право да го променям на Стоянов, защото не е гръцко име и в Гърция нямало нито един българин.
- А защо искате да сте Стоянов?
- Защото баща ми беше Стоянов. Името му е Михаил Стоянов и е роден тук, във Воден, през 1913 г. Майка ми е от Варна и се казва Пенка. Тя идва тук, във Воден, 16-годишна и се омъжва за баща ми. канската воина. Стоидис е понтийско име, нали знаете понтийците? Те са бегълци от Турция.
- И ходихте ли в съда?
- Отидох, през 1996 г. тук, във Воден, но ми отказаха и сега името ми си остава за съжаление Стоидис.
- Защо не говорите български език?
- Защото българският е забранен тук.
- А вашите родители не ви ли говореха на български?
Баща ми го говореше. Но аз ходех в гръцко училище и не научих езика. Знам около хиляда думи, разбирам при говорене отчасти, но не мога да говоря.
- Имахте ли проблеми за това, че искате да възстановите бащината си фамилия?
- Първият проблем е, че всеки, който признае тук, че е българин, веднага бива освобождаван от работа, уволняват го, става безработен. И аз съм пример за това. Работех като инженер за енергийна компания. Завършил съм Политехническия университет в Атина, специалност минно инженерство. Но светкавично бях освободен от работа още през 1992 г., защото казах, че не съм грък, а българин. Същото се случва и с много други хора. Но те не искат да говорят за това. Крият го, защото иначе остават без работа. Това се отнася до всички. Иначе никой не е арестуван или вкаран в затвора.
- Има ли и други уволнени като вас?
- Има такива хора, познавам ги почти всичките, те са много бедни хора, защото са без работа. Те не могат да заемат държавна служба. И много други проблеми имат.
Свещеникът Никодим Царкняс бе освободен от гръцката църква, защото призна, че не е грък. И много други хора, като г-н Сидиропулус. Той бе държавен служител, но светкавично бе освободен, защото основа македонската организация „Вино жито". Имената на всички са погърчени още от 1925 г. Моят приятел Димитър Илиевски се води Дамянидис, Георгиевски - Георгиадис, Атанасов е Атанасиадис, Петровски е Петридис... Друг проблем е постоянното наблюдение от страна на тайните служби. Гръцката тайна полиция е много силна в тази част на Македония. Хиляди са агентите на тайната полиция и вече знае, че сте тук. Може би утре ще ви проследят, но няма и да го знаете. Веднъж пет коли преследваха един човек и дойдоха дотук от ГКПП-Кулата и чакаха отвън.
- Международни организации за човешки права знаят ли за проблема ви?
- Хелзинки уоч има офиси в Атина. И бяха заинтересувани от моя случай и напра"виха доста изявления срещу гърците и също в Интернет и чрез други средства протестираха срещу тази забрана, но това не доведе до резултати.
- Сега какво правите, всеки ден?
- С приятели направихме много голям сайт в Интернет на гръцки, най-големия на Балканите, ще ви дам адреса да си го гледате в България. [1]
- Безработен тогава от какво живеете?
- Трудно е, но ми помагат. Сорос ми подари джип...
- Българските власти запознати ли са с вашия проблем?
- Осъществих някои контакти с български консули в Солун за национална подкрепа, но българското правителство явно отхвърли тази идея, защото те казаха: „Сега искаме да сме в Европейския съюз и няма да получим финансова подкрепа. Имаме нужда от
гръцка помощ."
- Вашите родители живи ли са?
- Починаха, нямам брат или сестра. Разведен съм, имам 20-годишна дъщеря, която живее с майка си тук.
- Тя знае ли, че баща й е българин?
- Тя казва, че е скопска македонка.
- Имате ли роднини във Варна?
- Три пъти съм бил във Варна, имам далечен братовчед, посетих го преди около пет години, защото майка ми е родена там.