Древнобългарски понятия
Келтски и други понятия

КОЛЕДА – Празник на Българския Праотец КОЛЕД (келт.) – “празник”
също HOLIDAY(англ.)
КОЛОБЪР – жрец КАЛЛ – “мъдри” – обръщение към келтски жрец-друид.
КОЛЛ – свещени знания на друидите
КАНАС ЮВИГИ – свещена титла
на Българския владетел КЕАН или КАНС – титла на келтски владетели
КАННАС – “Пратеник на Бога” KONIG (герм.) – цар
също KONUNG (сканд.)
КАНАРТИКИН – престолонаследник КАНАРД (келт.) – престолонаследник, също и ТЕКИН
РИГ – цар; окончание на имената на българските царе ИСПЕРИХ и ТЕЛЕРИГ РИГ (келт.) – цар
също REX (лат.);РАДЖА (самскр.)
-RICH (герм. и готски) – окончание на царски имена
ДУЛО – името на Свещената Българска Династия ДУЛА (келт.) – скиптър
ДУАЛ (келт.) – законно наследена власт ; наследствено право
УКИЛ (ВОКИЛ) – име на знатен български род УКЕЛ (ВОКХИЛ) – високопоставено благородническо съсловие при келтите
БОИЛА – основна българска благородническа титла БОИЛА – висш държавен функционер

ТАРКАН – управител на област или град, или съдия ТАРГАД (келт.) – областен управител
БАГАТУР – тежковъоръжен конник; старши боеначалник БАГАДОР (келт.) – келтски воин
БАГАИН – младши военачалник БАГАИД (келт.) – войскови отряд

ОНГЪЛ – укрепено място
ONGL (кимр.) – укрепено място
КАМПСИ – учител
КАМПА – школа на друидите
ЯНКУЛ – планетата Юпитер; Господарят на небесните светила ЯНГУ (кимр.) – “главен”, “голям”

СЛЕДИ ОТ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА
Румен Иванов
Допреди едно столетие, народите обитаващи земите на север от р. Булгар чай в Дагестан, Източен Кавказ са били известни под името Болгодор. Днес от този народ са се обособили лаките, известни още като вуругуни и вулугуни. Част от този народ е влязъл частично в състава на даргинците и е известен с името вуркун даргва (вуркунски даргинци). Интересното е това, че това име е много близко до наименованието вуругунди, с което е известен основния български клон Уногундури в някои източници. Друг част от народа Болгодор е известна с наименованието арчинци (аршитдур). Интерес представляват и лезгините, в чиито език името ни се изговаря българи, при това с ударение на първата сричка, което е нетипично за кавказките езици. Вглеждайки се в езика на тези три народа ние изведнъж откриваме колко общи думи имат те с нас: татта, дия, чу(човек), баба, стрисса (стрина), къоб (кожух), кьонкь (книга), бецо (Бечко), шаро, балкан (порода коне, среща се със същото име и в България), кара (карам), ях (яхам), качъа (качвам се) и мн. др. Към този кръг кавказки народи могат да се причислят и рутулците, а вероятно и други, ако се направят по-обширни изследвания.
Според Ф. Минорско, етнонимите лакци и лезгини в Кавказ произлизат от осетинското lжg, lжgtж – човек, хора. Коренът е ностратически, в шумерски lu – хора, човек, в баски lagun – човек, приятел. Още Страбон пише че леките носят името на прародителя си Лекос, по-ранната форма на етнонима е леки. Самите лаки, лакци се наричат ощо вулугуни и са далечни наследници на племето вуругунди, вероятно от източноираски произход. Според легендата предците на лаките са дошли от земите северно от Индия [МБ-ИЛ].
В Дагестан планинското население е известно като ботлихци, но аварците го наричат булхи и балхари. По официални данни те са 6000, но вероятно те са много повече, защото е известно, че голяма част от ботлихците се пишат за аварци.
Кабардинците, сваните, мигрелите и някои други северокавказки народи биват наричани от своите съседи с общото име – Балгар или Балхар. Интересното, че и при тях се откриват доста много български следи. При тях се срещат следните лични имена - Яни, Янко, Гуни, Гунчу, Ганцай, Дачо, Дачко, Крумку, Бото, Бод, Го, Балче, Гичо, Гидже Руси, Русаки, Хито, Цено, Курди, Дило, Булгар, Булгарук, Гало, Витам, Мома, Кипра, Борена, Макуша, Антица, Дуда, Цоля, Нона, Нана, Гвинех, Кубиар, Зевар, Умар, Чепа, Корсис, Тахо, Ташу, Тасу, Тоту, Гина, Гинда, Лола, Мица, Дуло, Веле и мн. други. Тези имена са особено разпространени сред сваните от Северна Грузия, адигите обитаващи предпланините на Кавказ, кабардинци както и сред осетинците, потомци на древните алани.
Впечатляващо е, че в адигските езици се среща понятието „блъ” означаващо „страна, роден край”, а също „блъгър”- роднина, съплеменник и блъгъу - встъпвам в роднински връзки. Същото понятие се среща и в убъхския език на територията на Грузия. И двата споменати народа са в съсътояние да произнесат звука „ъ”, който е нетипичен за кавказките езици. Сред тези народи се откриват следните думи: чучули (чучулига), бухъа, пепело (пеперуда), гуркури (гургулица), ккоккоцъ (кокошка), цъерец (щурец), кучи (куче), яту (ято), кошер, кошара, ирхили (хергеле), пат (патка) и мн.др.
Според италианският професор Д. Амико, през 40-те години на миналия век в Италия е имало около 3 000 000 души потомци на българи. Ето какво пише в тази връзка в книгата на Б. Чолпанов „Звездни мигове в българското минало (стр. 51) - „В излъчения документален филм по италианската телевизия през февруари бяха показани бит, обичаи и костюми на жителите на с. Гало, които са от древнобългарски произход. Както бе изтъкнато в статия на в. ”Аванти” в броя си от 15 фефруари 1973 г., в няколко общини на Италия и досега се говори български език в една от по-старите му форми. ”Надявам се че информацията е обективна, тъй като авторът е стар панславист, който едва ли ще тръгне да си измисля такива работи.
В последната си книга П. Добрев пише следното: ”За високия престиж на името българи косвено говори това, че при едно от преброяванията в Афганистан по сведения на проф. М. Бачваров почти една трета от тамошното население е искало да се нарече с името българи. Това са били най-вероятно жителите на източните планини, една от които носи и до днес името Болор. В тази връзка изниква необходимостта да се опредили къде точно се е намирала земята Болор. Според китайски хроники тя се е намирала на територията на днешен Балтистан и по течението на р. Читрал. Според Т. Абаева в границите му влизало и част от горното течение на р. Инд. Тези територии съответстват на дн. Североизточен Афганистан и Сверозападен Пакистан. Забележителното е, че по сведения на П. Коледаров населението от Североизточен Афганистан е искало да се пише българи, но не му е било позволено. А по данни на акад. В. Бартолд болорите са един от големите народи в Хиндокуш и обитават най-източните му части, които днес са в Пакистан. Освен в Хиндукуш, в Памир е позната народност с име Болори. Съседните тюркоезични народи наричат тази народност „пери” и я смятат за особен народ.
Прилагайки метода на Свадеш за стоте базисни думи, В. Соколова установява, че ваханците, сариколците, мунджанците, шугнанците и ишкашимците някога са принадлежели към голям стар народ, който се е разпръснал около 400-300 пр. Хр. Това е било царството Балхара обитавано от нашите предци древните българи. Така че, твърде вероятно е тези народи да имат нещо общо с нас. Според антрополога П. Боев, таджиките можело да се смятали за наследници на древните българи с леки монголоидни черти. Това според мене е доста съмнително. Може би от български произход са таджиките от областта Балгар, които се отличават от останалите таджики. Същият твърди, че чеченците и осетинците имали силно изявено бългаско самосъзнание! П. Голийски смята, че чеченците имат нещо общо с българите. Наименованието им идвало от Чач/Чеч в област обитавана от българи около Ташкент.



За местата на трайно заселване на ранните българи можем да съдим по данните от топонимията, представени от съвременния иследовател на тяхната стопанска история – Петър Добрев. Когато българи се преселват в началото на VI-ти век в Дакия и Панония, там се появяват градове с името Бихаря (старото име на Бухара), Бъйлещ, Хуст, Бакъу, които имат свои двойници в най-старите български земи край Памир [4, стр. 94]. В днешна Трансилвания (по славянски Загора, по прабългарски Банат) са се намирали много селища с прабългарски имена: Баиле, Бъилещ, Воилово (Боилово), Балванещ (от Балван - идол), Турда (мина за сол) и Туртава (също мина за сол, по славянски Сланик – “солница”), Жупанек, Чукич (от чук), Тилва (от тила – остър железен кол), Халънга, Турну Магурели, Пъунещ (от Паун), Тояга, Балшъ, Кръгуещ (от крагуй - сокол), Телеш (сравни с имета на кан Телец), Телец-Бирнич, Хърсещ, Зидоне, Зиду, Сибин – днешния Сибиу (от българското болярско име Сибин), Губера, Алмъжиу, Сегарча, Мъндра (вероятно крепостта Мундрага, където се е укрепил Симеон при войната с маджарите), Тамбурещ, Цугурещ, Цуцулещ, Тътъран (близко до прабългарската титла татрани), Белчуг, Текуч-Калиндеру, Талпа-Тривалия, Охаба, Петриш, Кужмир, Бихар (Бихаря), Хуст, Бълград (дн. Дюла Фехервар), Бекет, Брашов (от името на племето берсили), Яш (от името на племената аси, ази), Кишинеу (от думата кисинии – земеделско имение) [4, стр. 117-118].
В най-западните краища на Първото българско царство се появяват имената на градове Химар, Корча и Кишин, повтарящи названията на древния град Хумар в Кавказ, на Корчев при Азовско море и на Кишинеу в някогашния български Онгъл между реките Днестър и Прут [4, стр. 94].
На територията на днешна Албания са известни от твърде рано следните крепости и селища: Канина, Корча, Химар, Балши, чийто имена са от несъмнено прабългарски произход. Едното от тях – Химар е сходно с името на столицата на Кубратова България, Хумар, а град Корча е съзвучен с името на друг голям град на Кубратова България – Корчев (днешния Керч при Азовско море) [4, стр. 124]. За отдавнашно присъствие на прабългари в Албания говори и името на селището Балши, край което е намерен каменния надпис, съобщаващ за датата на покръстването на българите от кан Борис. Освен в Албания, селища с такова име, Балши има също и в Румъния и в Софийска област.
В днешна Албания много селища все още носят имена, които имат най-вероятно прабългарски произход, като: Шаран, Шарани, Камчишта, Мостачи, Жегуля (жегъла), Билеча, Цера, Плана, Шеварлие, Толише, Мърцине, Чукаси (чуките), Груемира-чесме (чешмата на Груемир), Бъкумира, Бъхот, Брестус (Бряста), Тана – булгаритъ (Тана българката), Мънику (мъничето), Кучи, Сасани, Куце, Цута-Жупанатъ, Стани – и –мизъс (Стан мизиецът), Мушан, Приска, Балшени, Бардор (сравни с древно-българското име Бардоар), Вели-Калиман, Боричи, Бушниш (бучиниш), Рабоща (рабоша) и мн. др. [4, стр. 125].
Названия образувани на основата на типично българските памирски думи - чука и чукар (висока, обезлесена планина) се срещат на много места в Родопите (Чуката и Чукаря), Албания (Чукас и Чукаси), Южна Румъния (Чукич, Връшка Чука), Македония (Чука и Чука-боря) и Северна Гърция.
Разбира се, още повече селища с подобни имена има и във Вардарска и Беломорска Македония, Източна Сърбия и особено в Северо-Източна България, където също е имало селишни центрове на прабългарското население.


“) В съзнанието на българите е запазен смътен спомен за техния произход, който обаче никога не е отъждествяван с тюрките и хуните. Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения от средата на XIX-ти век Цани Гинчев предава наученото от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия.Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, “що бил у Персия и разсипан кой знае кога (град Балх ?)”. На основата на неизвестни документи, преди 150 години Георги Стойков Раковски е пише: “Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари”. И още “Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир ?), и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...”.

Българите не е нищо друго, освен добитък, който няма съвест, не знае отде е и къде отива, не знае за какво е предопределен и какво трябва да прави. Ако се позволи на българите да бъдат независими и се оставят да се управляват сами, те никога нищо няма да извършат; ще си правят свирки на земята и ще превиват колене пред всеки, с пет лева в ръката, ще се покоряват на всеки по-силен владетел; българинът е готов да продаде и собственото си дете, само да запази къщата си. Ако някакъв непредвиден случай помогне на българина да стане независим, то, поради своето ниско развитие, той се възгордява, става непризнателен, граблив, безобразен, мразещ и завистлив.

Абе вие няма ли да седнете и да прочетете нещо свястно и смислено?
До кога ще дъвчете фантасмагорийте на профани и чалга историчари като Иван Танев, П. Добрев и Ж. Войников?
Тези любители "учени" са признати за фантасти и техните пръстоисмуканици не се признават от нито една научна общност.
как пък професионални филолози и лингвисти от сто години не могат да разчетат прабългарските руни, и трябваше да дойдат двама любители като П. Добрев и Ж. Войников да ги разчетът- като единят забележете - ги чете от дясно на ляво а другият на обратно, но и двамата изкарват едно и също- това е егати комикса.
И да не забравяме че и двамата си нямат и понятие от нито един източен език.

2% да е истината, принос е!

Та, ще Ви моля дайте източника, от който сте взели келтските думи.
Знаете, че българската титулна система се смята за тюркска /научно/.
Нищо! Тя може да си остане тюркска, ако се докаже, че тюрките са позаимствали нещо от келтите.
....
Впечатлен съм от съвпаденията при кавказките народи. Имате ли сведения за езика азери /азари/ староазърбайджански, който не е тюркски?
....
Към анонимен 1 - Добитъка ще се вкара в кошарата и всичко ще е наред, както във всички добри стопанства!