В древното царство се зародило учението за вечната мъдрост Навярно няма човек, който да не знае легендата за загубената в Хималаите тайнствена обител на мъдреците, които са дошли на нашата планета от висши светове и които със силата на своя могъщ просветителски дух и енергия поддържат, наставляват и защитават хората от злото, което те сами си правят, заради своето невежество.

Много са се опитвали да намерят Шамбала. В търсенето на благодатния край, където се сбъдват желанията и където даже пеенето на птиците е свещено, са се устремявали на Изток и руските староверци, назоваващи земята на своите мечти Беловодие...

Според предания в Шамбала се намира дивния небесен камък Чинтаман, вибрациите на който изпращат в нашия свят хармонизираща енергия. А в тайни хранилища на обителта уж са събрани реликви и достижения на науката и техниката от всички времена, в това число и от бъдещето. Там са събрани и всички най-велики произведения на изкуството, даже и тези, които са унищожени при войни, стихийни бедствия и поради глупостта на хората.

Именно в Шамбала, съгласно легенда се намира царството на презвитер Йоан, знаменито с това, че в него струи фонтан с жива вода, даряваща вечна младост.
Разказват, че на няколко щастливци се е удало да преминат невидимата граница и да живеят сред мъдреците. Но за това, което им се удало да видят в заветните земи, избраниците на съдбата пазят мълчание.

Да намерят Шамбала са се опитвали не само търсачите на духовно съвършенство, но и велики злодеи като Хитлер и Сталин.

На фона на всички тези мистични истории изказването на доктора на медицинските науки - професор Захаров за това, че намерил обителта на висшата мъдрост Шамбала, прозвуча малко предизвикателно. Защо точно на него му е провървяло? Защо именно сега? И какво всъщност е намерил Захаров в Тибет? За подробности се обърнахме към самия Юрий Александрович.

Между реалността и мита

– Вие уверено твърдите, че сте намерили страната, за която великите мистици само са мечтали...

– Много мислят, че Шамбала е нещо свръхестествено, мистично. В известен смисъл това е така. В същото време Шамбала е древна страна, която има своя напълно реална история. И повярвайте, тази страна е не по-малко тайнствена и прекрасна, както и легендарна.

Наричала се Шанг-Шунг, включвала в себе си целия западен Тибет около планината Кайлас и езерото Мансаровар. Столица е бил град Кхюнглунг Нулкар – «Сребърния Дворец Гаруд». Древната страна е била управлявана от династия царе. Жителите са говорели на тибетско - бирмански език. В VIII век, след като бил убит последния управляващ на Шанг-Шунг, е била присъединена към Тибет. Именно в това древно царство се зародило «учението за вечната мъдрост» Бон. Съгласно древна традиция, то е дошло от митичната страна Олмо Лунгрин, на санскритски именувано Шамбала. В тантрическите източници се говори, че Олмо Лунгрин или Шамбала, существува на земята от момента на зараждането на човешката раса и се явява

географски, физически и духовен център на нашия свят

Именно тук небесните богове от Ясния Свят се спуснали на земята. Посред мистичната страна се издигала свещена планина на девет стъпала. Тя е свързвала небето и земята, явявала се е световна ос, съединяваща небесния свят, земния и преизподнята. В подножието на планината извират четири реки, които носят водите си към четирите краища на света. Планината била обкръжена от храмове, градове и паркове. На юг се намирал двореца Барпо Соге, където се родил буда Тонпа Шенраб, донесъл на хората мъдростта Бон. На север се извисявали дворци, в които живеели жената и децата на буда. На изток към небето се издигал храма Шампо Лхатзе. Всички дворци, храмове, градини и паркове, с връх Юнгдрунг (така в традициите на Бон се нарича Кайлас), в центъра е бил вътрешната част на страната Олмо Лунгринг, зад която започвал «външния» свят. Границите му ги миели водите на океана, обточен с верига от непристъпни снежни върхове. Единствения достъп в Олмо Лунгринг е бил «пътя на стрелата»: преди посещението си в Тибет Тонпа Шенраб пуснал стрела през външните планини. Така се образувал проход…

В тибетските традиции се казва за реално съществуващата страна Шанг-Шунг, така и за сакралната земя Олмо Лунгринг. И двете се съотнасят със заветната Шамбала.

В древния манастир, който се намира в долината на река Сатледж и се явява твърдина за границата на Бон и Дзогчен (дзогчен в превод означава «висше съвършенство» – Ред.), има карта на Шамбала. На нея Кайлас е изобразен в самия център на древното царство. Картата се намира в манастира не случайно – именно от тук започва

тайния път към Шамбала

«географски», в която да попаднеш е било възможно само чрез вътрешната кора (обход) около Кайлас.

– Как възникна идеята да търсите Шамбала?

- Аз редовно прекарвам в Тибет. За мен той не е загадъчна страна, където на всяка крачка ни очакват чудеса и тайни, а преди всичко родината на моя Учител. Този удивителен район на земята привлича поклонници от цял свят. В същото време това е един от най-затворените (в смисъл възможни за предвижване) ъгълчета на нашата планета. Отдавна си поставих три цели: първо, да изследвам долините на реките Сатледж и Гаруд, където, съгласно тантрическите източници би трябвало да се намира столицата на древното царство Шанг-Шунг «Сребърния Дворец от Долината Гаруд»; второ да посетя територията на царство Гуге, граничещо с Шамбала. Тази територия от неотдавна е открита за посещение на туристи, но по неизвестни причини до сега

няма даже фотография, запечатала тези места

- трето – да извърша вътрешна кора около Кайлас и по възможност да изляза на него макар и на тази височина, на която биха позволили метеорологичните и други условия.

– Защо при целия този интерес на учените към тази сакрална зона Тибет, на никого, освен на вашата експедиция се удаде да попаднете там?

- В началото на тридесетте години на миналия век Тибет е бил завоюван от китайците (те го наричат освобождение). От тогава Тибет е затворена територия. Навсякъде по пътищата са поставени постове. Макар че пътищата там са условни. Наоколо е камениста пустиня, по която по принцип може да се придвижиш където поискаш. Само

на тесните провлаци стоят военни дозори

- Обезателно трябва да бъдете в група, в която има китайски съпровождащ – служител от органите по безопасност. В маршрутната карта обезателно трябва да бъдат указани всички пунктове, които възнамерява да посети дадената група. Тези правила важат и за китайските поданици.
В продължение на няколко години на всички запитвания за разрешение да посетим интересуващите ни райони получавахме отказ. И изведнъж през 2004 година ни пуснаха в район граничещ с Шамбала. И ние решихме да рискуваме: ами ако там на място ни се удаде да преминем заветната черта, да влезем в долината Гаруд, където някога е било царството Шанг-Шунг. Когато миналата година напосоки поискахме пропуск в забранената зона, за свое учудване чухме: «Минавайте! Само че сами си намерете придружител. Тъй като там никога не е имало пътища и никой не знае как да се придвижи от едно място до друго. И от къде ви хрумна, че в долината има град?».

Долината Гаруд

«Научихме» от карта, на която бе обозначено: Нов Кюнглунг. «Ако има нов, то би трябвало да има и стар», – разсъждавахме. Но даже на най-подробната китайска карта, където са обозначени и най – малките ручейчета, никакво друго селище в този район не бе обозначено Не получихме информация нито от придружителя, нито от местните жители и се отправихме наслука по течението на реката. Скоро попаднахме на стара пътечка, водеща към тесен проход и е отбелязана с молитвени флагчета лунг-та. Това е указание, че пътечката води към свещено място. По двата бряга на фантастичния пейзаж от червени скали се появиха горещи минерални извори. След това се показаха древни стъпала, към висящ мост през Сатледж, също наокачен с лунг-та.

Ако сте били в Турция, в Патумкале, то сте видели поразяващите със своята красота тиганообразни природни вдлъбнатини, в които се стича водата от минералните извори. Тези природни „вани” са образувани от кристални соли. Но ако в Турция това природно чудо се напада от тълпи туристи, то тук в планината, точно такива вани с кристално чиста вода в белоснежна черупка от соли, стоят недокоснати от времето и хората.
На фона на червено - кафявите

пламтящи на слънцето сребърни скали

Ето какъв е той – «Сребърния Дворец Гаруд»! Ефектът на «сияещото сребро» е поради това, че тук в състава на планинските породи има огромно количество слюда.

Древния град впечатлява с въображението си. Сиво - червените скали се издигат на главозамайваща височина. От подножието до върха се виждат руините на древни постройки. Струва ти се, че вчера тук са били разпалвани огнища. Таванът е покрит със сажди. Запазени са остатъци от зърно, вълна от домашни животни. В древна кула намерихме в олтарна стая, изображение на Буда, свастики, мантри в традицията на Дзогчен.
На Изток това е най-езотеричната традиция, целта на която е да даде

най-краткия път към съвършенство

Като че ли някой пещери се посещават и в наши дни. Редом с древните фрески намерихме и мантри, нарисувани с креда и календар на особените дни за колективни практики. Съдейки по всичко, когато се появихме тук, някой внезапно е напуснал тези места.

Сърцето на Шамбала

Според древните източници, центърът на Шамбала е планината Тисе, или Кайлас. Условно казано Кайлас има две «нива за достъп» – външно и съкровено – вътрешна кора. Доколкото ми е известно, във вътрешната кора от европейците са били единици. Но от това място няма нито филми, нито фотографии. За да се попадне във вътрешната кора, трябва да се извършат тринадесет външни. Отчитайки, че този район е високопланински, пътят се понася много трудно. Това е и много скъпо удоволствие. Маршрута само в едната посока на нашия път струва от 3 до 5 хиляди долара и трябва половин седмица, за да се извърви. Малко биха си позволили това тринадесет пъти!

Както се оказа, на вътрешната кора не бе даже и нито един от местните старожилци – дотолкова това место е свещено за всеки тибетец.

Вътрешната кора е най-тежкото изпитание. Тя може да се измине за два дни. След всеки пет крачки трябва да се почива, защото започва на височина четири и половина хиляди метра над морското равнище, а свършва на шест хиляди. Поставихме си две задачи: първо, да видим какво става на протегната ръка от Кайлас, и второ, да изпълним практика в традиция Дзогчен, макар Кайлас да е

най- енергийното и силно място

за изпълнение на тези практики. Имахме и още една свръх задача – нарушавайки всички религиозни забрани, да се изкачим на Кайлас!

Изгубения свят

Кората започнахме в традиция Бон – не по часовниковата, а срещу часовниковата стрелка. Благодарение на «обратния ход» ни се удаде да намерим неотбелязана на нито една карта долина. Както се оказа, там е общината на йогините, намираща се в условията на непоносими, даже за тренирания човек условия.

На юго - източния, най-полегат склон на Кайлас, разпънахме лагер, за да извършим на утрото изкачване. До върха ни деляха четиристотин метра – по нататък се издигаше практически отвесна стена, която да се преодолее без специално снаряжение, е невъзможно.

– Как не се побояхте? С Кайлас са свързани толкова мистични истории...

– Казват, че този който се опита да се изкачи на него, няма да се върне жив. Връхлетя ни планинска болест и честно казано, никъде не ни се искаше да ходим – нито нагоре, нито надолу.

– Заради какво рискувахте?

- За да докажем, че изкачването на Кайлас е възможно. Във всички трактати пише, че

планината държи върху себе си боговете

- Всички други тя ги изхвърля. Само великия мистик Миларепа и древния майстор на традициите Бон, са били на нейния връх. Легендите хипнотизират. За изкачване на Кайлас бе наложено табу. Ние рискувахме и доказахме, че е възможно. Всъщност до сега сме все още живи.

Много исках да кажа на хората истината за Кайлас, и ето сега заявявам: това е неръкотворна пирамида, образувала се в резултат на вулканична дейност планина.

– Все пак е жалко, че е развенчана още една красива легенда.

– Кайлас какъвто е бил, така си и остава свещен. Той не е просто купчина камъни, а много важен енергиен център, където стават удивителни явления. Просто истината не трябва да се доукрасява.

А истината е такава, че вътрешната кора и изкачването на Кайлас, са извършвани не веднаж. За това свидетелстват тибетските свещени картини – танка, на които са запечатани явления, на които може да се види само вътрешната кора. Например в Тибетската традиция често се използват естествените тигли. Това са свещени точки, символизиращи енергия. Така че, по време на стоянката ни на вътрешната кора, видях тези точки: изглеждат като отблясъци на бяло-жълта светлина, която плавно се «разпуска» и също така плавно затихва в мрака. Преброих осем или десет отблясъка. Друго явление, на което станах свидетел, бе също оптическа измама. То ме порази, и ако не бях го видял със собствените си очи, никога не бих повярвал, че такова нещо е възможно. Представете си лист от ученическа тетрадка с «квадратчета», във всяко от което в мъгла блещукат малки свастики! Чудото го видяха и моите спътници – значи това не е било халюцинация. Може би свидетелите на подобно явление са нарекли

Кайлас - планината на сваститике

Което отново потвърждава възможността за посещенията на съкровената зона.

Искам да уточня: Кайлас е центърът на вътрешната Шамбала. Столицата й се на намира на запад и се нарича Кюнглунг.

Всъщност на тайно географско място на Шамбала, е поставена голяма точка. Намерен е и отговор на въпроса за местонахождението на Беловодието. Колкото повече се приближаваш към Кайлас, към западен Тибет, толкова по-често се срещат реки с бяла, буквално млечен цвят на водата. Те са дали име на мистичната страна.

– Защо именно Шамбала е станала символ на съвършенството и святостта на Изтока?

– Защото именно от тук са започнали да се разпространяват най-съвършените учения и практики.

– Шамбала е бил не просто мит, легенда, тя се явява в известен смисъл мярка за духовно съвършенство. За какво свидетелства «удебелената точка»?

– Аз считам, че във всичко, което касае духовните нужди, трябва да има стопроцентова достоверност. При това разбира се,

никаква религия е невъзможна без вяра


Ти вярваш и ти се въздава, според вярата ти.

В традициите на Дзогчен всяко твърдене подлежи на проверка. Въобще в будизма е прието да се проверяват методите на практика на духовното самоусъвършенстване от гледна точка на науката. Мистичните трактати, коментарите към тях, методиките, се изучават щателно от учените, за които Шамбала винаги е била не мистична страна, а реална точка на картата.

Останала е неизследвана древната страна Удияна, откъдето много висши тантри са отишли в Тибет. Тя се намира между Пакистан и Афганистан. На всяка цена ще отидем там и след това ще я покажем и ще разкажем за нея на нашите читатели.