Подозрителната смърт на Трайковски

Парламентарна асамблея на Съвета на Европа

Комитетът по правни въпроси и човешки права към ПАСЕ е възложил извършване на “Разследване за изясняване подозрителната смърт на бившия президент Трайковски на бившата Югославска република Македония”. За запознаване с обстоятелствата на място е изпратен Андреас ГРОС от Швейцария, придружаван от секретаря на комитета Гюнтер Ширмер. В Скопие, от 10 до 13 юли 2007 г., се среща с представители на правителството, партиите, службите за сигурност, депутати, журналисти и членове на семейството на Трайковски. Запознава се също със свидетелски показания и други документи, въз основа на които изготвя подробен доклад, който ви представяме.

Основни положения
Информацията, която събрах, и разговорите с много събеседници в Скопие ме убедиха, че действително са необходими още изследвания за напълно изясняване на причините за самолетната катастрофа на 26 февруари 2004 г., при която загинаха бившият президент Трайковски и осем души. Това е и изричното желание на политическите ръководители от всички партии.
От една страна, не можах да открия у никой от тях, както и сред международната общност, убедителен мотив за убийството на президента Борис Трайковски. От друга страна, бях изненадан от многобройните несъответствия и противоречия в официалното разследване (на Министерството на съобщенията и транспорта на Босна и Херцеговина , дирекция “Гражданска авиация”) за причините за катастрофата, особено за първите 24-26 часа след падането на самолета. Дори и ако предположим, че в Македония е имало конспирация за убиването на Трайковски, изглежда още по-невероятно как конспираторите биха могли да упражнят такова влияние върху компетентните власти в Босна и Херцеговина и особено върху частите на НАТО - СФОР, които по това време са контролирали летището, че да се споразумеят за прикриване на възможен заговор.
Поради това първоначалното ми впечатление е, че катастрофата може действително да е била случайна, въпреки някои данни, че се дължи не само на грешка на пилота, както се твърди в официалното разследване, а и на нехайство от страна на СФОР, някои от действията на които са допринесли за прикриване на истинските причини за катастрофата.

Възможни мотиви за опит за убийство
Всичките ми събеседници от всички страни на политическия спектър, както и от славяно-македонска и албанска страна, бяха единодушни, че президентът Трайковски е високо уважаван честен лидер. Освен това бил готов на компромиси (особено между македонци и албанци) и се застъпвал за честно управление (особено срещу корупцията), мотивиран от религиозните си убеждения като християнин-методист.
Няколко представители на социалистическата партия ми обърнаха внимание на факта, че неговата собствена партия се била дистанцирала от него. Консервативният лидер и бивш премиер Любчо Георгиевски публично заявявал, че “най-голямата му политическа грешка” била подкрепата за избиране на Трайковски за президент, тъй като той се отнасял много меко към албанското малцинство. Представители от двете страни на политическия спектър ме уверяваха, че десет месеца преди смъртта му Трайковски имал само 10 процента подкрепа според проучвания на общественото мнение. Освен това казваха, че Трайковски бил политически “самотен”, не само поради религиозната си принадлежност (методист), но и поради изявеното си негодувание срещу корупцията. Но веднага след катастрофата всички политически сили започнали да изразяват голямото си одобрение за загиналия президент , което предизвикало обвинения в лицемерие.
Приятели и роднини на Трайковски казват, че преди фаталния инцидент той се чувствал депресиран и тревожен. Според тях той е бил жертва на няколко опита за убийство, включително сериозна автомобилна катастрофа, дължаща се на повредени спирачки само няколко месеца преди смъртта му. Представители от вътрешното министерство потвърдиха, че президентът е оживял само благодарение на армираната си кола. Опити за убийство на политически лидери в Македония за съжаление не са необичайни. Първият президент на републиката Киро Глигоров също бил жертва на опит за убийство с поставена в колата му бомба.
Попитах провокативно събеседниците си какви може да са мотивите за убийството на Трайковски. Премиерът спомена “политически мотиви”, но не искаше да ги разкрие. Трима други събеседници направо обвиниха тогавашния премиер Бранко Цървенковски, който се страхувал, че неговата партия ще загуби предстоящите избори и се нуждаел от президентския пост, за да се предпази от разследване за криминална дейност, според публикация в списание “Фокус”. (Цървенковски бил обвиняван в нарушаване на ембаргото срещу Сърбия, контрабанда на цигари за Черна гора, незаконна приватизация.)
Аз самият не смятам за убедителен никой от изложените мотиви: недоволните от антикорупционните му изяви нямало защо да се страхуват от президент, който няма изпълнителна власт, нито е предлагал законодателна инициатива. Недоволните македонски националисти, според които Трайковски бил “предател” заради мекото си отношение към албански бунтовници, е трябвало само да почакат няколко месеца до поражението му в изборите, много вероятно поради ниския му рейтинг.
При все това съм изненадан от различията в поведението, от една страна, на президента и поддръжниците му (включително главния прокурор) и, от друга страна, на премиера и следователите от вътрешното министерство. Докато първите защитават твърдо резултатите от официалното разследване - катастрофа, предизвикана от грешка на пилота и лошото време, другите критикуват официалните данни и главния прокурор, който според тях се опитвал да “блокира” тяхното разследване. Тези различия може да отразяват партийно-политически съображения и надежда за политическа изгода.
Противоречия и непоследователност в официалното разследване. Откриване на катастрофиралия самолет 26 часа след изгубване на контакта
Това е най-важният недостатък на официалното разследване: откриване на останките едва 26 часа след катастрофата. А причините за това извънредно необичайно закъснение изглеждат несъстоятелни - лошото време и минирания терен.
Вярно е, че времето е било неприятно, но не толкова лошо, за да бъдат спрени други самолети да кацат в Мостар скоро след катастрофата. Вярно е също, че други самолети, които били на път към Мостар (включително на хърватската и на албанските делегации, които пътували за същата конференция както президентът Трайковски) са се върнали след падането на македонския самолет. Но според записа на разговорите между кулата в Мостар и пилотите в президентския самолет на пилотите им било дадено разрешение за кацане и им казали,че видимостта е около 8 км (със слаб дъжд). Както изглежда, времето не е било чак толкова лошо, че да бъде невъзможно да се започне претърсване и с хеликоптери.
Според следователите от македонското вътрешно министерство мястото около катастрофата не е бил минирано поради скалистия терен, както и защото съседният път е бил използван често от жителите на съседното село.
Намирам също за извънредно необичайно, че търсенето е било прекъснато между смрачаването на 26 февруари и 8 часа на другата сутрин. Президентският самолет бил все още изчезнал, а натоварените с издирването му, включително първата македонска делегация, която пристигнала в Мостар на 26, си легнали да спят и започнали работа чак на другия ден в 8 часа! Премиерът Груевски, който по това време като лидер на опозицията участвал в среща на Съвета за национална сигурност в Скопие, ми каза, че предложил да изпратят екип от македонските специални части с уреди за нощно виждане, но един присъстващ на срещата генерал заявил, че страната не разполага с такива специални части. Според Груевски, на запитване от журналисти други генерали опровергали неговото изявление следващите дни.
Закъснението от 26 часа, докато се намерят останките от катастрофиралия самолет, е също много необичайно поради факта, че от кулата са знаели пътя на самолета, което ограничавало площта за претърсване. Казаха ми, че премиерът на Босна и Херцеговина, който присъствал на летището, за да посрещне президента Трайковски, сам видял как самолетът пада. Мястото на катастрофата е само на 10 км от летището.
И най-важното: местни селяни казали по телевизията, че са чули и видели хеликоптери на мястото на катастрофата скоро след падането на самолета - сутринта на 26 те кацнали за кратко и след това отлетели. Зам. главният прокурор отхвърля тези изказвания като типично балкански теории за конспирации и сензации. За мен обаче е странно, че официалните следователи дори не са се опитали да разпитат тези селяни.
Някои други информации също налагат допълнително разследване. Говори се, че един факс бил изпратен до кабинета на президента Трайковски от босненските власти на 26 сутринта, според който са били открити катастрофиралият самолет и телата на 9 души. Когато вдовицата на президента поискала копие от факса, казали й, че е изчезнал. Списание “Фокус” пък публикувало някакъв вътрешен меморандум на разузнавателните служби в Босна и Херцеговина, според който босненски следователски екип открил мястото на катастрофата сутринта на 26, но 30 войници от СФОР не го допуснали да се приближи по-близко от 100 м. Главният прокурор твърди, че това са фалшиви документи, но според мен би трябвало да се проведе допълнително разследване.
Липсващи 18 секунди от черната кутия?
В Скопие ми казаха, че според официалния доклад за разследването липсвали 18 секунди от автоматичните записи на черната кутия. Тези 18 секунди били близо до края на записите, но те започвали още веднъж точно преди края, когато според преписа пилотът казва на втория пилот, който е на кормилото: “Поддържай тази скорост и увеличи мощността, поддържай я”. След това са записани само повиквания от кулата, на които не се отговаря.
Черната кутия повдига въпроса за няколко допълнителни разследвания от експерти. Записите, колкото и неточни, дават ключов аргумент за официалното обяснение на катастрофата - грешка на пилота поради неспазване на стандартни процедури. Около 5 минути преди падането от кулата питат пилота: “Потвърдете дали правите обиколка преди процедурата или продължавате директно”. Пилотът отговаря: “Пълна процедура”. След това се чува капитанът към втория пилот: “Не, не, по дяволите. Скоростта е добра, височината е добра и се нуждаем от корекция при спускане”. Записът опровергава една от грешките на пилота, отбелязана в официалния доклад, а именно, че пилотите са решили да кацнат в Мостар на всяка цена, независимо от атмосферните условия. Фактически кулата е дала на самолета изрично позволение за кацане и е посочила, че видимостта е 8 км.

Заключения и предложения
Тази информация представлява списък на открити въпроси, нуждаещи се от по-нататъшно разследване. Може да се наложат допълнителни експертизи за възможното манипулиране на черната кутия, пожара, интервюта с местните селяни и контрольорите на въздушните полети (необяснимо е защо младият дежурен френски офицер в кулата на Мостар е бил върнат във Франция още сутринта на 27, преди да бъде открит катастрофиралият самолет).
Изненадан бях от факта, че въпреки толкова много неизяснени въпроси, парламентът в Скопие не е намерил за необходимо да състави своя комисия за разследване.
В допълнение към парламентарната комисия, която трябва да си сътрудничи тясно със следователите от вътрешното министерство и главна прокуратура, включването на докладчик от Парламентарната асамблея би било полезно, както и връзки на македонските следователи с властите в Босна и Херцеговина и особено с НАТО, СФОР и френските власти.
Предлагам на Комитета по правни въпроси и човешки права да изпрати тази информация на Бюрото на ПАСЕ и препоръча да бъде поканена делегация от Македония, за да се учреди възможно най-скоро парламентарна комисия за разследване, която ще има мандат за изясняване причините и обстоятелствата за катастрофата на президентския самолет.