Честит празник, българи! Край Вардар вдигнаха паметник на Тодор Александров.

Първан

Днес някой пак го събори. Пак ще го вдигнат. И това няма никакво значение. Защото никакви вандали не могат да попречат на свободната изява на духа и честта.

Първият паметник на Тодор Александров в днешна Република Македония беше открит вчера във Велес. Събитието действително е знаменателно, защото в последните десетилетия нашите съседи отричат или умишлено оставят в забвение делото на Александров. Той е смятан за несъвместим с наложената официална логика на македонщината.

В навечерието на националния ни празник мястото, което доскоро се наричаше Титов Велес, се сдоби с трън в петата на югоносталгиците. Е, вярно: вчера някои предпочетоха да гледат от благоразумно разстояние, други зяпаха раздразнено или ни псуваха през зъби. Един даже дойде да ни разправя, че ние българите само камъни сме заслужавали. Друг плю. Трети профуча с развято знаме със 16-лъчева звезда. Живи и здрави да са хората. Те не знаят какво вършат.

Но щастливите бяха много повече. Стотици. И не им пукаше за провокациите. И не бяха само от Велес. Дойдоха от доста градове на Македония. Умилни изражения по лицата на възрастни хора, които са чакали това през целия си живот. Гости от емиграцията в САЩ. , Момчета и момичета от ВМРО от България, водени от Красимир Каракачанов, Николай Кънчев и Ангел Джамбазки.

И нищо вчера не можеше да свали победоносното, енергично и почти трескаво изражение на Драги Карев. Фамилията не лъже: това е един от потомците на Никола Карев. Онзи от Крушевската република. Та днешният Карев е сложил паметника на границата на имота си в центъра на Велес. Онези, които знаят що за място е югозападната ни съседка, лесно ще се досетят защо в частен парцел. Но дори и по този начин Тодор Александров боде очите в едно от най-оживените места в града. Това, че паметникът е в частен двор, разбира се, не е спасило от тормоз Карев и хората от инициативния комитет. В последните месеци се опитали по всякакви начини да попречат на начинанието. Службите включили в режим психически натиск.

В нощта преди откриването посегнали на паметника. Къртили го, заливали го с черна боя. Упоритостта на Карев обаче обещава постоянство. Дори и ако се завърже някаква трагикомична балканска поредица от чупене и възстановяване, както с плочата на Мара Бунева в Скопие. А и който събаря паметника на Тодор Александров събаря идеята за независима Македония. Това предупреди в емоционалното си слово македонският журналист Виктор Канзуров.

Канзуров води тържеството вчера. Недвусмислено, отчетливо и смело се обърна и към ония, които гледаха от отсрещните тротоари предпазливо. А някои - и злобно. На последните Канзуров припомни: “В Македония има мнозина, които се смятат за българи. Псувайте ни, ако щете, ние пак ви имаме за свои братя!” Цитирам по памет.
Младият журналист показа и книга за символите на илинденци. Писана от сърбин (а не от Божидар Димитров да речем) и издадена в Македония. На корицата й: едно от знамената на Илинденско-Преображенското въстание с българския трицвет. “Та ако някой се чуди защо днес на тържеството ни има български знамена, нека знае, че това са нашите цветове!”
Пак цитирам по памет.

Местните журналисти обаче не слушаха това, не го записваха. Няма и да го напишат или покажат. Те си знаеха дежурната задача – чакат да се скупчат около Каракачанов и да го питат за правата на “македонците” в България, за “партията” им, дето не можа да събере подписи и други подобни глупости, които после да пуснат със злъчен коментарец. По повод тия постоянни въпроси Каракачанов им припомня познатия соцвиц “Ама вие пък защо биете негрите?” Скопските репортери мигат на парцали. Каракачанов продължава: “Да, в България има милиони хора с потекло от Македония. Вижте държавните ни мъже. Много от тях са от Македония. Така че за какви нарушени права на македонците ми говорите? Та македонците управляват България!” Удоволствие е да се слуша тая игра с иначе надъханите местни писачи.

Една от тамошните репортерки обикаля и пита притеснено какво точно значело МПО. МПО бяха издали поздравление по повод откриването на паметника. Македонските патриотични организации (МПО) са най-старото и мощно сдружение на македонските емигранти. И неговите ръководители не забравят рода си. Та простено й е на местната репортерка, че не знае. Сигурно няма и откъде да го чуе. По-лошото е, че и една моя веща преподавателка преди години не го знаеше. Ама това е друга, доста по-широка тема.

Вчера във Велес цял предиобед звучаха песните за Тодор Александров. Възрастните мъже си припомниха маршовете на българската армия и възрожденските песни. Безкомпромисни тонколони ги пръснаха из Велес. Тържеството завърши с химна на ВМРО “Изгрей зора на свободата” и със затрогващо изпълнение на “Шуми Марица”. Останаха гордо затъкнатите български знамена и знамена на ВМРО. Сега нека който иска се заканва на паметника. Може дори и в този час да го разрушават. Неизбежна е промяната в Република Македония. И е обяснимо, че нейните противници се мъчат да хапят в агонията си.

Още малко снимки:Основните лица. Драги Карев е вляво от Красимир Каракачанов; Цветя; Паметникът в профил; Знамената; Тениските; Лепенките;

Тодор Александров завинаги ще живее в сърцата на признателните българи. А за предателите на Македония историята ще остави най-тъмните си краски!

Тодор Александров - Последният Цар на Планината!
Нещо ке те питам, бабо,
право да ми кажеш,
Право да ми кажеш, бабо,
без да ме излажеш.

Кои войводи бе'а бабо,
у вас на вечера,
Дали Гоце Делчев, бабо
или Даме Груев?

Кат ме питаш, а'бре аго,
право ке ти кажа,
право ке ти кажа, аго,
без да те излажа.

Нито Гоце Делчев, аго
нито Даме Груев,
Най си беше, а'бре, аго,
Тодор Александров.
Тодор Александров, аго
с неговата чета.

Тука вечерая, аго,
и си заминая,
и си заминая, аго
за Пирин планина.

Знамето им беше, аго,
църно и цървено.
И на знаме пише, аго,
"Смърт или свобода",
смърт или свобода, аго
за Македония.