Иван Радев

На север от Дунав живеят българи откакто съществува България. През по-голямата част от средновековната си история българската държава се простира и отвъд величествената река, а през столетията под османска власт много българи намират спасение във Влашко, Молдова, Трансилвания или Банат. На приноса, който има емиграцията във Влашко за Българското възраждане, са посветени не едно или две научни изследвания. Мястото тук не е достатъчно дори за бегъл преглед на историческия аспект на въпроса, затова ще се огранича само да отбележа, че едва ли има друга българска диаспора зад граница, която да е изиграла по-важна роля в историята на България, от диаспората в Румъния. Нека не забравяме, че Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Петър Берон, Евлоги и Христо Георгиеви са само малка част от великите българи, чийто живот за по-дълъг или по-кратък период е свързан със земите на днешна Румъния. Освен тях Дунав преминават хиляди други българи, чиито имена историята не помни, но които остават в колективната памет благодарение на уменията си. Такива са габровските търговци, за чието съществуване днес напомня улица “Габровени” в центъра на столицата Букурещ или прочутите български градинари, заради които румънците още казват “да продаваш краставици на българите” със смисъла, който ние влагаме в израза “на стар краставичар краставици да продаваш”. Логичен изглежда въпросът колко българи живеят в Румъния днес, близо век и половина след последните емигрантски вълни. Този въпрос има повече от един отговор - 8025 или 30 хиляди, 40 хиляди, 50 хиляди... Първата и най-малка стойност е по официални данни на румънската страна и се базира на последното преброяване на населението през 2002 г., а следващите - според различни български източници.

Търсенето на човешките съдби, които се крият зад цифрите на сухата статистика, ме отвежда в град Бъйлещ, разположен на около 30 км североизточно от Калафат. Въпреки че в един от кварталите на градчето почти всички имат български произход, хората, които все още говорят български се броят на пръсти. Сред тях е дядо Марин на 82 години, който в мразовитата есенна утрин се е запътил към кръчмата, за да се посгрее с някоя и друга чашка. С радост приема да го придружа и е изключително щастлив, че има с кого да разговаря на български. Поздравява всеки човек, когото срещнем по пътя към заведението, със “със здраве, баче”, без да го обезкуражава фактът, че хората отвръщат румънски език на поздрава му. “Прави млого да знаеш да оротуваш и влашки, и български”, обяснява ми старецът и разказва как преди 30 години водил група деца в България и как през войната единствен той се разбирал с руските войници. В Бъйлещ има и подразделение на организацията на българите в Румъния “Братство”. Още в началото на нашата среща председателят му Флоря Бекереску изброява имената на младежите от града, продължили образованието си в български университети с помощта на организацията. После ми показва проект за трансгранично сътрудничество, по който са спечелили финансиране съвместно с партньор от България. По думите на Бекереску, проблемът пред реализирането на повече подобни проекти е във факта, че мнозинството евентуални партньори се интересуват единствено от материалната облага, която може да им донесе тази дейност. И след като така и така заговорихме за пари, питам го дали организацията получава някаква финансова подкрепа от българските власти, а отговорът му ме стъписва - “Не им искам, защото знам, че и те нямат много”.

Оказва се, че организацията се оправя със собствени сили, например като отдава под наем една от стаите на апартамента, в който се помещава, на партия “Нова Генерация” на популиста Джиджи Бекали. “Какво да се прави, с парите плащаме сметките за телефон, ток и отопление”, с извинителен тон, казва Бекереску и закрива с ръка партийната емблема, за да не излезе на снимката, която правя. И докато в град Бъйлещ български говорят само старците, почти всички жители на село Извоареле край Зимнич са двуезични. Български език не знаят единствено дошлите от други краища снахи и зетьове. Такъв е и кметът - етнически унгарец, женен за българка от Извоареле. “Да пишеш, че хората тук имат робска психика - в село живеят четири хиляди българи и един унгарец и той е кмет, при това кара вече втори мандат”, заръчва ми млад мъж. Селото наистина е голямо, в него живеят над три хиляди души. Има и училище до осми клас. Срещам се с директора на училището Испас Тудор. Приема ме радушно и веднага забелязвам, че подобно на повечето българи от Румъния и той изпитва онази възрожденска любов към България, която при българите отсам Дунав изглежда са изгубили в ежедневния сблъсък с родната действителност.

Развежда ме из сградата, едното крило на която е новопостроено, а на другото е направен основен ремонт и обяснява, че училището е построено със средства, събрани от местните. “Каквото е направено тука, е направено все от хората, държавата не направи нищо тук, и румънската, и българската”, обяснява директорът. А е направено доста, в някои от класните стаи са поставени климатици, обзаведена е и компютърна зала с над 30 компютъра. Директорът ми показва и училищната библиотека, в която обаче няма нито една българска книга. В училището не се изучава и български език, въпреки че по думите на Испас Тудор “би могло”. Интересувам се дали все пак децата говорят на български, а директорът ми обяснява, че сегашното поколение по-малко в сравнение с онези, завършили училище по времето на Чаушеску.

Тъй като в годините на комунизма румънската телевизия излъчвала само два часа на ден и всички гледали българска. Сега в селото има кабелна телевизия, която обаче не предлага български канали.

Обиколката ми сред българите в Румъния приключва в българския храм “Св. Пророк Илия” в Букурещ. Денят е неделя, църквата е сравнително пълна. Оказва се, че малкият храм е предпочитано място за общуване с Бога не само за българите в Букурещ, но и за други славяни, както и за все повече румънци. Хората изглеждат привлечени най-вече от вниманието, оказвано им от отец Петър Тотев, който познава по име почти всички присъстващи и след службата разговаря с всеки поотделно. След края на богослужението част от вярващите се събират в стаичката към църквата. Докато разливат кафето, се чувствам като че ли съм попаднал в кръчмата на Странджата от “Немили-недраги”. Не че мястото напомня на кръчма, а заради това че в него се чувства онази топлина и взаимност, която сплотява хъшовете от Вазовата повест. В стаята са се събрали българи от няколко поколения - по-възрастните са родени в Румъния или живеят тук от дълги години, а младите са пристигнали наскоро, най-често като представители на международни компании. Разговорите се въртят около България, Румъния и трудностите, които изпитват новодошлите да се адаптират в чуждото общество. След час и нещо един по един българите се разотиват, като си обещават да се срещнат отново следващата неделя.

И като стана дума за религия, важно е да се каже, че значителна част от българите в Румъния са католици. Българска католическа общност се е запазила в букурещкото предградие Попещ-Леодени. Католици са и банатските българи, чиято самобитност обаче заслужава отделен разказ...

Нашите институции:

Асоциация за българо-румънско приятелство "Христо Ботев", Букурещ
Българска културна асоциация в Румъния
Българско павликянско дружество в Румъния, Арад
Общност „Братство" на българите в Румъния
Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий"
Съюз на банатските българи в Румъния
Теоретичен лицей, Дудещи Веки
Теоретическа българска гимназия "Христо Ботев", Букурещ
Храм „Св. Пророк Илия"
Църковни настоятелства и храмове на банатските българи

Съгласно румънското законодателство по-големите етнически малцинства в страната имат право на свой представител в националния парламент. На изборите през 2004 г. за депутат е избран Никулае Миркович от Съюза на банатските българи в Румъния.

Снимки:

"Прави млого да знаеш да оротуваш и влашки, и български", казва дядо Марин от Бъйлещ.

Испас Тудор, директор на училището в село Извоареле край Зимнич. Почти цялото население на селото говори български.

Българското дружество "Братство" в Бъйлещ е принудено да съжителства с партията на популиста Джиджи Бекали.

През 1953 г. румънският патриарх Юстиниян Марина преотстъпва в знак на братска обич към Българската православна църква храма "Свети пророк Илия" в Букурещ.

Hi, This just came across my desk and I had to pass it on to you ASAP…
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike