До:



Президент на Република България г-н Георги Първанов

BG - 1123, София, ул. ,,Дондуков” № 2



Министър – председател на Република България г-н Сергей Станишев

BG - 1123, София, ул. ,,Дондуков” № 2



Министър за външните работи на Република България г-н Ивайло Калфин

BG - 1504, София, ул. ,, Евлоги Георгиев”



Народно събрание на Република България

BG - 1169 София

Народно събрание 2, г-н Георги Пирински















Уважаеми:



г-н Президент

г-н Министър председател

г-н Министър

г-н Председател



След Втората Световна война, Вардарската част на Македония съгласно Парижкия мировен договор отново остава в границите на Югославия. Този път Белград прилага нова стратегия по отношение на българското население тук. Това е т.н. сърбо – комунистическа доктрина ,,македонизъм” създадена от коминтерната през 30-те години на 20 век специално в помощ на комунистическата партия на Югославия (КПЮ). Нейната цел е подмолното унищожаване на македонската българщина, чрез провъзгласяването на българите от Македония едва ли не за ,,африканско племе”, което е без история, култура, език и идентичност и превръщането му в т.н. македонски етнос. Новата комунистическа власт в Югославия на чело с Тито и техните поддържаници в Вардарска Македония, сърбо-комунистите се представят пред българското население како ,,герои” и ,,новатори”, които дават възможност за първи път на това население чрез този етноним и да бъде свободно и свободно да се развива. През 1945 година те създават и т.н. ,,македонски език”, това е диалект на българския книжовен език с използване на сърпската азбука, в замяна на дотогава използваната българка азбука, същата както и в царство България, създадена от равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий, защитници на Европа пред небесния престол. Територията пък на Вардарската част на Македония се организира в Република Македония и се провъзгласява за съставна част на Югославската федерация. Процесът на македонизиране на българското население във Вардарска Македония след 1945 година приема чертите на класически геноцид - данните говорят, че от приблизително един милионното християнско население заради защита на българския национално – културен произход и език са убити двадесет и три хиляди души, сто тридесет хиляди са осъдени между десет и петнадесет години строг тъмничен затвор, двеста хиляди са изселени от родните им места, около триста хиляди са постоянно преследвани и малтретирани от службите за сигурност.

Държавата Република Македония (международно призната БЮРМ) е създадена след разпадането на Югославия през 1991 година. Съгласно приетата тогава конституция, българското население (според доктрината македонизам) е обявено за ,,македонско” по етническия произход. Политиката на държавата си поставя за цел, под маската на уш борба за запазване на конституционното име (известно е несъгласието на Гърция по този въпрос) да се легализира извършения от сърбо - комунистите геноцид след Втората Световна война. Всички граждани на Републиката които се опитът да говорят, открито за историческата идентичност на т.н. македонски етнос и днес са преследват от държавните служби за сигурност. Смисълът на тази държавна стратегия е да се защити позицията пред европейската и световната общественост, че процесът на де-българизация тук е завършен и че българското население е приело новата, наложена по насилствен път изкуствена идентичност. Поради тази причина всички партии в държавата се създадени и се контролирани от службите за сигурност, а процесът на демократизация на държавата и обществото е тотална имитация.

Г-н Президент, г-н Министър председател, г-н Министър, г-н Председател причината за моето обръщане е търсенето Република България да я преизпита собствената подкрепа за членство на Р.Македония в НАТО и Европейската Уния. Причината за това мое търсене е цялостно отричане на историческата, национално–културна идентичност на славянското население в Р.Македония, което през вековете я проявявало собствената българска принадлежност. Става дума за повече от 1300-те години национално–културно наследство което създали българите на Балканите и на което и ние българите от Р.Македония имаме историческо право.

Никога нямало в македонското освободително движение път, който би означавал отказване на българите от Македония от собствените братя в свободна България. Цялата борба на македонското освободително движение беше борба на първо място за запазване и за политическа свобода на македонската българщина, а в също време и борба за духовно единство на целокупната българщина. Това целият свет го знае. Даже някои среди в чужбина никога не искаха да повярват че македонското освободително движение наистина се бори за автономия, относно независимост на Македония.

Аз Владимир Панков, председател на сдружението ,,РАДКО” търся от Р.България като членка на НАТО и ЕУ, впрочем това е и длъжност на Р.България, да ги защити и всичките граждани на Р.Македония които и нататък подържат самосъзнанието за собствената българска национално – културна принадлежност от понататочното самаволие на македонските власти, относно от понататочнитот геноцид.

Нас на българите от Македония не ни е потребна държава която ще го носи името Р.Македония, а в нея българското население да бъде подложено на репресия, полицейски наблюдение и малтретиране, прогонване, дискриминация и геноцид, само и само с цел македонските комунисти и нататък да владеят с държавата и на той начин да я избегнат в най-малка рака историческо – политическата отговорност.



Аз Владимир Панков, председател на сдружението ,,РАДКО” търся от Р.България в съдействие с Европейската Уния, да ги възобнови потребните културно–образователни институции, по подобие на българските културно–образователни институции които съществуваха на територията на Вардарска Македония във времето на османската империя, разбира са прилагодени на съвременните условия и потреби.

Ние българите от Македония не искаме повече да бъдем образовани с фалшифицирана история и с един език който с конституцията в Р.Македония се нарече ,,македонски език”, а послужи като основно средство за де–българизация на Вардарска Македония. Освен това този език, вече одамна ги има изгубено корените на българските диалекти от Вардарска Македония. Ние българите от Македония го искаме същото образование както в Р.България, разбира се, с използване на българския книжовен език.

Македонските комунисти ще си опитат нас, българите от Македония да не третират като едно от малцинските групи в държавата, за да се избегне такова нещо, ние българите от Македония, търсим един от официалните държавни езици в Република Македония да бъде и българския книжовен език.







С уважение

Владимир Панков