Кървавото съкровище се пази от змия убиец, предрекла Ванга

Човекът, който ми разказа тази история, е бивш журналист, който живее в Пловдив. Преди близо 30 години в Ямболския край е работил по темата за митичното имане на Индже войвода, което според легендата е заровено някъде на Бакаджиците. Двамата заедно с местен милиционер под прикритие се събрали с група иманяри и тръгнали по следите на съкровището, та ако се намери, да го предадат на държавата. Постепенно обаче станало ясно, че скритото имане има тайна сила, която довела до лудост трима от търсачите му.

Главен счетоводител, шофьор на здравен шеф и народен лечител от Ямболско се побъркали, докато търсели митичното съкровище на Индже войвода. Това твърди човекът, който заедно с иманярите е издирвал заровеното злато в местността Бакаджиците.
Който е тръгнал по дирите на богатството, добро не е видял, твърди журналистът. Преданието разказва, че някъде на възвишенията, които са на час път от Ямбол, е закопано кървавото имане, събирано с години от разбойниците на Индже. Някъде под земята имало 7-8 товара със златни турски алтъни, 17 гърнета със скъпоценни камъни, два бакъра с накити и два златни пищова. Никой не знае точното място на съкровището, но то е било заровено близо до днешното село Каменец. Навремето селото се е наричало Урум Еникьой, където според разказа на Йовков "Индже" Гърбавото убило войводата, който му бил баща.
"Когато ми възложиха да се занимавам с тази история, ми се стори, че ме пращат да гоня вятъра. Щом навлязох в темата обаче, осъзнах, че тук има някаква голяма тайна, която не трябва да бъде разбулвана, за да не се случи нещо лошо", разказва бившият журналист. Един ден преди около 30 години той бил на работа, когато при него в редакцията в Ямбол дошъл човек, който се представил като Айгъра. Той се занимавал със събиране на билки и народна медицина. Айгъра разказал на репортера невероятна история за това как била намерена картата, показваща къде е скрито имането. Той и още трима мъже вървели през възвишенията, когато завалял проливен дъжд. Четиримата намерили подслон в една скална ниша. Докато чакали да се разсеят облаците, те забелязали, че в скалата има голяма цепнатина, която се разширява в горния си край. Единият от тях започнал да дълбае с клечка в нея и изровил гърне, запечатано с черна смола. Когато измъкнали гърнето и с много усилия го отворили, вътре намерили четири керамични плочки. На всяка от тях имало изрисувани нишани, които, като се съберели, указвали точното място на скрито съкровище.
Мъжете усетили, че това е нещо ценно, и решили да го продадат на музея, като искат висока цена за находката. Шефът на ямболския исторически музей обаче се опитал да им вземе плочките без пари. Мъжете отказали да ги предадат. След това отишли при Ванга, да им каже какво държат в ръцете си. Пророчицата им казала за имането на Индже, но ги предупредила да не го търсят, за да не пострадат. "Люта змия пази съкровището, който го доближи, тя ще го убие", казала петричката врачка. Мъжете не се вслушали в думите й и решили да потърсят заровеното злато. За всеки случай пренесли в жертва една кокошка, която заклали, преди да тръгнат. Вече били намерили няколко нишана, когато от едно дърво върху тях паднала огромна жълта змия. Влечугото не наранило никого, но мъжете се изплашили до смърт и прекратили търсенето. На следващия ден се разделили, всеки взел по една от плочките, поел към родния си край и повече не се видели.
Няколко години по-късно Айгъра предложил на журналиста заедно да търсят имането. Обяснил му, че си спомня повечето от знаците, нарисувани на керамичната карта и лесно ще открие мястото. От редакцията позвънили на шефа на местната милиция и помолили в издирването да бъде включен и криминалист. Така към групата се присъединил млад старши лейтенант, който също не вярвал на измислиците за съкровището. Пред останалите иманяри журналистът и милиционерът се представили като учени, специалисти по археология и старобългарски език. Търсенето на имането продължило няколко седмици. Един по един мъжете откривали белезите, възстановени от Айгъра по памет. Иманярите вече потривали ръце, предусещайки близкото богатство. Двамата, които били под прикритие, също се надявали да го открият, за да го предадат на държавата. Тогава обаче операцията внезапно била прекратена по нареждане на шефовете на милицията и прокуратурата в Ямбол.
След тези премеждия репортерът престанал да се занимава с темата. Няколко години по-късно обаче разбрал, че някои от хората, които са издирвали съкровището, са изгубили разсъдъка си. Единият от тях бил Айгъра. Човекът е жив и сега, но от близо 20 години не е напускал стаята, в която живее, твърди журналистът. Другият, който се побъркал заради имането, навремето бил главен счетоводител в ямболска фирма. Казвал се Боби, а по-късно, когато полудял, получил прозвището Маестрото. Един ден, докато стоял зад чиновническото бюро, мъжът с две висши образования зарязал сметките, грабнал бял лист и написал следния текст: "Здравейте Владетелю на световната власт. Респективно на ЮНЕСКО, обективно на ООН. Директно и индиректно катърите са готови. Товарите ще бъдат приготвени тази вечер. Ще се придвижваме с фенери. Прикритията ще бъдат направени. Информирам Ви, че златните пищови ще бъдат сложени в дисагите. Контролни светлини ще подаваме само на уречените места." От този ден до смъртта си Маестрото обикалял по улиците на Ямбол и заговорничел с минувачите за търсене на имането.
Третият, който видимо превъртял заради съкровището, понеже бил виждал плочките, бил шофьор на голям здравен шеф в Ямбол. По онова време го возел до София с лъскав москвич. Веднъж, когато пътувал с началника, спрял край пътя, зарязал шефа си, изскочил от колата и се качил на едно от възвишенията на Бакаджика. Оттам започнал да размахва ръце и да крещи за сапфири и диаманти, злато и платина. И днес човекът може да бъде срещнат в Ямбол да върви, размахвайки ръце, облечен в бели панталони, бяла риза и вратовръзка.
Разказах тази история, защото наскоро прочетох, че някой си Давидко Антонов от Петрич е събрал четирите плочки и смята да търси имането, обясни журналистът. Самият той твърди, че откакто се е занимавал със съкровището, с него се случват странни неща. Няколко пъти е бил на косъм от смъртта, а напоследък започнал на моменти да губи паметта си.

Държавна сигурност била по следите на алтъните Службите на Държавна сигурност също са били по следите на легендарното имане на Индже, твърди журналистът. Често, докато обикалял с иманярите, той чувал те да споменават със страх името на някой си Кольо Червения. За него не знаел дори милиционерът, включен в групата. Само името на Червения сковавало в страх сърцата на останалите търсачи на богатството. Един ден в Ямбол Айгъра и двамата под прикритие срещнали Червения и решили да го проследят. Той отишъл при директора на историческия музей и провел кратък разговор с него. Още на другия ден тайната операция на журналиста и милиционера била прекратена. Наскоро, докато четял книгата на Димитър Иванов "Шести отдел", журналистът разбрал, че става дума за внедрения сред иманярите служител от тайните служби Николай Червенков. Не се знае със сигурност, но е възможно хората от ДС тайно да са изровили имането и то отдавна да е изнесено от България, твърдят запознати.

Войводата върлувал из Сакар и Странджа Индже войвода (ок. 1755-1821 г.) е върлувал с дружината си из Стара планина, Сакар и Странджа. По време на междуособиците в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век става кърджалийски главатар. Тогава получава прякора Индже (тънък). По-късно скъсва с кърджалиите и отново повежда хайдушка дружина. Хайдутува главно из Странджа и Бакаджиците. Със своята храброст и организаторски талант става един от най-прославените хайдушки войводи и крило за сиромасите. Според предание в началото на XIX век прави опит за бунт срещу турците. През 1806 година се прехвърля в Молдова, където постъпва на военна служба в гвардията на молдовските князе. По време на заверата от 1821 година участва в отрядите на Александър Ипсиланти. Загива в сражение с турците край гр. Скулени на р. Прут.

това злато отдавна е изнесено от бакаджика с тези нови технологий като сателитите в космоса каде намират човек в бункер, едва ли няма да го намерят и то държавата му е видяла сметката та нали те разкопаха целия котелски балкан

Иманярите се делят на две "паралелки"- казанджии и търсачи.Аз завърших втората, въпреки че започнах в първата.Обиколих стотици обекти, извадих между 10 и 15000 монети.От тях само.....две златни. Обръщам се към казанджиите: Първо прочетете нещо за относителното тегло на златото. И когато намерите харанията с алтъните, а тя тежи около тон и половина, ви пожелавам приятно носене и харчене.

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

tarsa4ite sa takiva kato men i moi kolegi.a imanqrite tarsqt kazani bakari diri kamilski koji palni sas zlato a to njama takiva golemi koli4estva na edno mqsto.dobre kak sa noseli tozi kazan s kakvo toi ne teji li ili sa imali i kranove... i bageri ta da e po na dalboko.edin burcan ot kompot palen s altani teji okolo 8kg. a edin kazan ne moga da se setq.............uspeh na vsi4ki kolegi

тъпо ьььььььььььььььььььь

да ви маиката

imam kartata za zlatoto narada momaako nqkoi se navie i znae ne6to pove4e da mi pie skaipa mi e toshko_gotiniq1

e togava kato imash kartata deistvai. bavno i vnimatelno. da znaesh,4e kapani ima verno e tova. koito ne vqrva zna4i nishto ne razbira. vijdal sam s o4ite si no vsi4ko beshe ograbeno samo keramika. ei kolega nestava kak badi da znaesh

Четах всички коментари и според мен е следната версия На дали някои е намерил това прокълнато съкровище но ко някои има или знае такова съкровище то по добре не го бараите все пак живота е едно истинско съкровище - но все пак някои ко знае каде има съкровище и се страхува мога даму разваля проклятието и черните магии - (това мие абв можете дами пишете ) bogmars1@abv.bg