Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
06.12.2007 14:39 - Какво още иска Македония?
Автор: freemacedonia Категория: Новини   
Прочетен: 1116 Коментари: 0 Гласове:
0



ЛЮБА МАНОЛОВА
6 декември 2007

В Културно-информационния център на България в Скопие преди дни бяха представени от историци в София български нови книги, свързани с така нареченото "македонско" минало.
Сам проф. Божидар Димитров коментира проявата, като заяви, че контактите между Македония и България се разширяват и най-нормално е да се представят български книги там.
В същото време в "Утрински вестник" тази проява бе коментирана по следния начин: "В Българското посолство в Скопие са били представени книги с антимакедонско съдържание".

Предстои среща на външните министри от НАТО, на която ще бъдат обсъдени проблеми, свързани с Косово, мораториума, който наложи Русия върху Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Афганистан, разширяването на Алианса с Адриатическата тройка /Албания, Македония, Хърватия/. Все още не е взето решение за покана на БЮРМ в НАТО, а спорът за името между Македония и Гърция се превръща напоследък в основен въпрос. Гръцката позиция е изключително твърда по темата, докато от македонска страна сигналите, които се излъчват далеч не са най-доброто в традициите на дипломацията. Известно е, че България първа призна Македония и освен това нееднократно е заявявала своята подкрепа тя да стане член на Алианса, докато от другата страна не спират нападките и хулите срещу България. Обяснението на правителството на БЮРМ е, че видите ли в тяхната страна медиите били свободни, независими вече някак не се вписва в добрия тон на междусъседски отношения.
По-вярното, което надделява е, че което и да е правителство на Македония не полага достатъчно усилия, за да спре тази 15-годишна кампания на фона на добронамерения тон, който винаги е поддържала българската държава.

Не трябва да се забравя, и че специалният пратеник на ООН Матю Немиц, който участва в преговорите Атина Скопие за името на Македония също изчерпва вече своите идеи този проблем да бъде решен.
В края на месец септември т. г., в Ню Йорк, докато външният министър на Гърция Дора Бакояни пътуваше към летището, от трибуната на Общото събрание на ООН бившият външен министър на БЮРМ Сърджан Керим нарече страната си, и то няколко пъти, с името - Република Македония, представяйки президента й Бранко Цървенковски. Самият Цървенковски от своя страна не пропусна да предупреди за твърдата позиция на Скопие по спора с името, като заяви, че страната му "се нарича и ще продължи да се нарича Република Македония". Това естествено доведе очаквано до сериозна криза в гръцко-македонските отношения и саботира преговорите за решаване на спора с името.
Представители на гръцката делегация изразиха негодувание и направиха забележка на Керим, като му припомниха, че съгласно резолюциите на ООН всяко споменаване на въпросната страна трябва да става с названието БЮРМ, което не го спря обаче да продължи да употребява името Република Македония. По-късно Скопие призна, че аргументацията на Атина е правилна и Керим изпрати съобщение, в което ясно се посочваше, че това, което твърди Гърция /относно името/, действително е така".

Припомних си този епизод, след като вчера един културен факт като представяне на книги бе преобърнат на 180 градуса и изопачен гротескно от македонски издания.

Неотдавна бе заявено недвусмислено, че ако Гърция наложи вето на членството на Македония в НАТО, Македония ще изтълкува това като дефинитивно нарушаване на Временното споразумение от 1995г. и ще смята, че то вече не е в сила, което на практика означава, че при гръцко вето, Македония най-вероятно едностранно ще прекъсне преговорите за името, които се водят под егидата на ООН и ще постави въпроса за името пред Съвета за сигурност.
В началото на ноември в Ню Йорк, пратеникът на ООН, Матю Нимиц предложи Македония да приеме наименование на държавата за международна употреба, което се различава от конституционното име. Премиерът Никола Груевски заяви, че Македония няма да приеме име за международна употреба, различно от конституционното. Тази позиция бе съгласувана и с президента Бранко Цървенковски.
"Националният консенсус за конституционното име на Македония е основа за македонската външна политика и въпрос, по който държавните ръководители имат цялостната подкрепа на гражданите, политическите партии и гражданският сектор", заявиха наскоро и Никола Груевски и Бранко Цървенковски.
След разговорите си с македонските ръководители, отбеляза на 4 декември в своя информация Агенция "Фокус", Матю Нимиц, който пристигна от Скопие в гръцката столица заяви, че има "желание" за по-нататъшни преговори по въпроса, но Скопие не е приело пакета от предложения, които представи самият той на 1 ноември в Ню Йорк. По думите на преговарящия от страна на Македония Никола Димитров, Скопие е посочила точките, по които не могат да бъдат приети и кои се оценяват като положителни.
В същия ден посланикът на САЩ в Атина Даниел Спекхард заяви, че не е сигурно, че към Скопие ще бъде отправена покана за членство в НАТО. По думите на дипломата ще бъда решено какво да се прави в зависимост от постиженията на страната. Спекхард участва в конференция, организирана от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество. Форумът беше на тема "НАТО: Предизвикателства преди срещата на върха, Букурещ 2008 г.".

Като че ли спорът за името на Македония е малко предизвикателство, та едновременно с него, БЮРМ стъпи накриво и по проблема с Косово, като прие косовския президент Фатмир Сейдиу като президент на суверенна държава.
По повод видео материал от документален филм в Интернет, в който американският археолог Юджин Борза и гръцкият историк Стела Дрогу твърдят, че древните македонци били по-различни от древните гърци, изданието "Време" тутакси направи свой коментар, в който посочи, че древните гърци смятали древните македонци за различен народ, който е на по-ниско ниво на развитие, а атинският оратор Демостен смятал, че "войнствените и деспотични" македонци не били достойни да бъдат дори и роби.
Тези свободни съчинения, както и последната медийна реакция на съседна Македония за представянето на български книги там, показват, че в тази държава все още не са дозрели до истинско желание проблемът с името да бъде решен, още повече, че той определено дърпа БЮРМ назад по отношение на ЕС и НАТО.

Тогава естествено идва и въпросът: какво иска в действителност Македония? Как вижда своето бъдеще БЮРМ?


Тагове:   македония,   още,   Какво,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: freemacedonia
Категория: Новини
Прочетен: 1941757
Постинги: 123
Коментари: 569
Гласове: 455
Архив